Едит Несбит - Децата от гарата

Шлепчиите си бяха направили малко увеселение край огъня. На вас, може би, то не би ви се сторило приятно, но всички в стаята бяха приятели и познати и си прекарваха чудесно. Бяха събрани хора, които обичаха едни и същи неща и говореха по един и същи начин. А това е истинската тайна на всяко приятно общество.

Шлепчията Бил, когото децата бяха взели за толкова груб и недодялан, бе смятан от другарите си за голям веселяк. Той разказваше някаква история за собствените си неудачи — една неизчерпаема тема. Ставаше дума за шлепа му.

— И тоя ми праща известие: „Боядисай го целия“, без да казва какъв цвят, видите ли? Вземам аз зелена боя и го боядисвам от носа до кила и, казвам ви, стана един път. Идва той после и вика: „За кво си го боядисал целия в един цвят?“. А аз му викам: „Щото, викам, мислех си, така ще изглежда екстра“, казвам му аз, и все още мисля тъй. А той вика: „Тъй ли? Тогава просто можеш да си платиш проклетата боя сам“, вика. Така и стана.

Съчувствен шепот мина през цялата стая. Внезапно двукрилата врата се разтвори шумно и в стаята влетя Боби. Момичето бе останало без дъх, но успя да извика:

— Бил! Търся Бил шлепчията!

Настана пълна тишина. Халбите с бира спряха във въздуха, по средата на пътя към жадните уста. Боби видя жената на шлепчията и се отправи към нея.

— Каютата на шлепа гори!

Жената скочи на крака и сложи голямата си зачервена ръка на сърцето.

— Реджиналд Хорас! — извика тя с ужасен глас, — моят Реджиналд Хорас!

— Той е добре — успокои я Боби, — ако имате предвид бебето. Извадихме го невредимо. Кучето — също. Шлепът гори.

И Боби се отпусна на кръчмарската пейка. Чувстваше, че се задушава. Сърцето й биеше до пръсване.

Бил шлепчията се надигна бавно и тежко. Но жена му вече беше на стотина ярда нагоре по пътя, преди той изобщо да успее да разбере какво беше станало.

Филис, трепереща на брега на канала, чу бързи стъпки, а после една обезумяла жена се прехвърли през оградата, свлече се надолу по брега и грабна бебето от ръцете й.

— Недейте — каза Филис с укор, — току-що го приспах.

Бил дойде по-късно, като бълваше думи, които бяха непонятни за децата. Той скочи на шлепа и започна да излива върху него кофи вода. Питър му помагаше и скоро двамата изгасиха огъня= Филис, Мария с бебето и Боби се сгушиха заедно на брега.

— Господ да ми е на помощ, ако аз съм забравила нещо, от което е лумнал огънят — повтаряше жената отново и отново.

Но не беше виновна тя. Бил бе изтърсил лулата си и въгленчето беше паднало на килимчето пред печката, беше тляло там, докато пламне огън. Макар и груб, Бил беше справедлив. Той не започна да ругае жена си за нещо, което беше негова грешка, както правят много шлепчии, пък и други мъже.

Майка им бе полудяла от тревога, когато най-после децата се появиха в Трите комина. Но след като изслуша техния объркан разказ, призна, че са постъпили много добре и че е било невъзможно да постъпят иначе. Съгласи се и да приемат сърдечната покана на Бил да го посетят на другия ден.

— Шъ бъдем тук утре в седем — беше казал той, — и шъ ви взема на пълен курс до Варли и обратно, точно тъй, без да плащате и пени. Деветнайсе шлюза!

Децата не знаеха какво е шлюз, но в седем бяха на моста — с хляб, сирене, половин кейк и почти четвърт овнешки бут в една кошница.

Беше славен ден. Старият бял кон опъна въжетата, шлепът се плъзна гладко и уверено по спокойната вода. Небето се синееше над главите им. Оказа се, че господин Бил е чудесен човек. На никого не би му минало през ума, че той е същият шлепчия, който бе издърпал Питър за ухото. А що се отнася до Мария, тя и преди си беше чудесна, както отбеляза Боби. А също и бебето, и даже Спот, който тогава можеше да ги изпохапе доста лошо, ако бе поискал.

— Беше направо страхотно, мамо — разказваше Питър вечерта, когато много щастливи, много уморени и много мръсни си пристигнаха у дома. — Нямаш представа какви са шлюзовете. Потъваш в земята и когато вече си мислиш, че потъването няма край, две големи, големи черни порти се отварят бавно, бавно — ти излизаш и ето те отново на канала, точно както преди.

— Зная — прекъсна го майката, — има шлюзове по Темза. Баща ви и аз често пътувахме по реката до Марлоу, преди да се оженим.

— А колко е сладко бебето — обади се Боби. — Мария ми позволи да се грижа за него с часове. Мамо, искам да си имаме бебе, за да си играем с него.

— И всички бяха толкова мили с нас — допълни Филис, — всички, които срещнахме. И казаха, че можем да ловим риба където си пожелаем. А Бил ще ни покаже как, когато следващия път мине насам. Той казва, че ние всъщност не знаем как се лови риба.