Едит Несбит - Децата от гарата

В писмото се казваше:

Скъпи господине и мили дами,

Бе направено предложение да бъдете наградени за своевременните си и смели действия при предупреждаването на влака, с което е било предотвратено нещо, което според всички човешки представи би било ужасно нещастие. Награждаването ще се състои на гарата в три часа на 30 т.м., ако времето и мястото е удобно за вас.

Никога досега в живота на трите деца не бе имало миг, изпълнен с такава гордост. Те нахлуха при майка си с писмото, тя също се почувства горда и им го каза, а това направи децата по-щастливи от всякога.

— Но ако наградата е парична, трябва да кажете: „Благодаря, но не можем да я приемем“ — посъветва ги майката. — Ще изпера индийските ви муселинови роклички веднага — добави тя. — Трябва да бъдете хубави в тържествен момент като този.

— Кой знае какво ще ни подарят — замисли се Филис. — Винаги съм искала да получа малко слонче, но едва ли ще се сетят за това…

— Представете си, че ни подарят златни макетчета на локомотиви — размечта се Боби. — Но, струва ми се малко нередно да искаме подаръци. Ние просто направихме това, което трябваше. Защо искаме награда?

— Че кой иска награда? — обади се Питър. — Войниците, които получават кръст „Виктория“ 10, не го искат, но се радват, когато го получат. Сигурно и ние ще получим медали. Ако е така, когато остарея, ще ги показвам на внуците си и ще им казвам: „Само изпълнихме дълга си“. Те страшно ще се гордеят с мен.

— Аз мисля, че трябва да отговорим на писмото — предложи Боби, — и да потвърдим, че времето и мястото са ни удобни. Трябва ни онази розова кутия с хартия за писма, която получи за рождения си ден, Фил.

Необходимо им беше малко време, за да обмислят текста. Майка им се беше качила обратно да си пише разказите. Затова няколко листа розова хартия с позлатени краища и зелена четирилистна детелинка в единия ъгъл бяха унищожени, преди трите деца да измислят текста. След това всеки написа по един екземпляр и го подписа със своето име.

Тройното писмо гласеше:

Скъпи господин Джейбз Ингълуд,

Много Ви благодарим. Ние не сме искали да бъдем награждавани, а само да спасим влака, но се радваме, че мислите, че трябва да ни наградят и много Ви благодарим. Времето и мястото, които предлагате, са напълно подходящи. Много Ви благодарим.

Следваше името, а след него:

П. П.: Много Ви благодарим.

Най-после настъпи денят на награждаването. Трите деца слязоха на гарата в уреченото време. И всичко, което се случи, беше толкова необичайно, че им се стори като насън. Мистър Джилс излезе да ги посрещне в най-хубавите си дрехи, както Питър веднага забеляза, и тържествено ги заведе в чакалнята. Тя изглеждаше променена. Беше постлан килим, по полицата над камината имаше наредени вази с рози, а прозорците бяха обкичени със зелени клонки. Имаше доста хора — две-три дами в елегантни рокли и голям брой господа в рединготи и с цилиндри. Бяха дошли и всички, които работеха на гарата, начело с носача Пъркс. Децата разпознаха някои от пътниците, които бяха в спасения влак. Най-хубавото беше, че и техният стар господин беше дошъл. Той им стисна ръцете, след това всички седнаха и един господин с очила — после научиха, че бил областният управител — започна твърде дълга реч, наистина много поучителна. Няма да преразказвам речта. Първо, защото ще се отегчите; второ, защото тя накара и трите деца така да се изчервят и така да им пламнат ушите, че направо бързам да прескоча тази част от историята; и трето, защото господинът беше използвал толкова много думи, за да каже това, което трябва, че просто нямам време да ги напиша всичките. Той изрече много хубави неща за смелостта и самообладанието на децата и когато приключи речта си, всички заръкопляскаха, а една от дамите извика: „Браво, браво!“.

Тогава старият господин се изправи и също държа реч. Едва сега децата научиха, че той е директор на железницата, и страшно се зарадваха. Стана чудесно награждаване. А после той извика децата по име и даде на всяко от тях по един великолепен златен часовник с ланец. А от вътрешната страна на капачетата, под името на притежателя му, бе гравирано следното:

От директора на железопътна компания „Север — Юг“ в знак на благодарност за смелите и своевременни действия, които предотвратиха катастрофата на… 1905.

Часовниците бяха най-прекрасните, които можете да си представите. Всеки от тях си имаше синя кожена кутийка, в която да стои, когато не го носят.