Едит Несбит - Децата от гарата

— Да, точно така. Той разказа на мама живота си на френски. Явно е много тежък, защото мама се натъжи. Прати ме да ви питам дали ще бъдете така любезен да дойдете веднага, ако сте си вкъщи. Той има ужасна кашлица и плаче.

Докторът се усмихна.

— О, не се смейте — каза Боби. — Нямаше да се смеете, ако го бяхте видели. Никога преди не бях виждала мъж да плаче.

И доктор Форест съжали, задето се бе усмихнал.

Когато Боби и лекарят пристигнаха в Трите комина, руснакът седеше в креслото, в което някога бе седял бащата на децата, топлеше краката си на яркия огън и отпиваше от чая, който майката му беше приготвила.

— Човекът изглежда изтощен и телом, и духом — бяха думите на доктора след прегледа, — кашля лошо, но няма нищо за лекуване. Трябва да иде право в леглото… и нека да спи на запалена камина.

— Ще му отстъпя моята стая — реши веднага майката. — Тя е единствената спалня, в която има камина.

В стаята й имаше един голям сандък, който никое от децата не беше виждало отключен. Сега, след като запали огъня, тя го отвори и извади оттам дрехи — мъжки дрехи — и ги остави да се проветрят и затоплят пред камината. Боби влезе да донесе още дърва, видя дрехите и сърцето й подскочи. Най-отгоре лежеше една от пижамите на баща й. Значи той не беше взел дрехите си. А тази пижама беше от новите. Боби си спомни, че беше шита точно преди рождения ден на Питър. Защо татко не беше взел тези дрехи? Боби си излезе от стаята и чу как майка й затвори сандъка. Сърцето й се разтупка лудешки. Защо татко не беше взел дрехите си? Когато майка й излезе от стаята, Боби се втурна към нея, прегърна я силно и прошепна:

— Мамо… татко не е… не е умрял, нали?

— Миличката ми, разбира се, че не е! Какво те накара да си помислиш такова ужасно нещо?

— Ами не знам — каза Боби, ядосана на самата себе си и отново твърдо реши да не вижда нищо, което майка й не иска тя да види.

Майката също я прегърна.

— Татко беше много добре, когато за последен път имах вест от него — каза тя, — и ще се върне при нас някой ден. Не си мисли такива ужасни неща, миличка!

Малко по-късно, след като руският странник бе удобно настанен за през нощта, майката дойде в стаята на момичетата. Тя щеше да спи там, в леглото на Филис, а за Филис щяха да поставят дюшек на пода — нещо, което й се стори особено забавно. Още щом майката влезе, две бели фигурки скочиха в леглата си:

— Мамо, разкажи ни за руския господин!

Един бял призрак влетя в стаята. Това беше Питър, който влачеше юргана след себе си като опашка на бял паун.

— Досега бяхме търпеливи — каза той, — а аз трябваше да си хапя езика, за да не заспя. Когато вече почти бях заспал, го ухапах толкова силно, че още ме боли. Хайде направи от днешната случка хубаво дълго разказче.

— Не мога да ви разправя дълъг разказ тази вечер — отговори майка им, — много съм уморена.

Боби позна по гласа й, че е плакала, но останалите не забелязаха.

— Добре, разкажи толкова, колкото можеш — каза Фил, а Боби прегърна майка си през кръста и се притисна до нея.

— Ами това е история, толкова дълга, че ще стигне за цяла книга. Руснакът, който намерихте на гарата, е писател, написал е чудесни книги. Но, нали знаете, в Русия човек не бива да казва нищо за грешките на богатите, нито пък за това, което трябва да се направи, за да стане животът на бедните по-добър и щастлив. Ако направиш нещо такова, те пращат в затвора.

— Но те нямат право — учуди се Питър. — Човек отива в затвора само ако е направил нещо лошо.

— Или когато съдиите мислят, че е направил нещо лошо — каза майка им замислено. — Да, така е в Англия. Но в Русия е различно. И така, той написал една великолепна книга за бедните и за това, как да им се помогне. Аз съм я чела. В нея няма нищо друго освен доброта и милосърдие. И заради тази книга го пратили в затвора. Той прекарал три години в ужасна тъмница, където почти не прониквала светлина, било много влажно и страшно. Сам-самичък в затвора три години.

Гласът на майка им потрепери и внезапно секна.

— Но, мамо — каза Питър, — това не може да се случи в наши дни. Звучи като нещо, прочетено в историческа книга за Инквизицията или нещо такова.

— Но е истина — каза тихо майката. — Всичко това е ужасно истинско. След три години го извадили от тъмницата и го пратили в Сибир на каторга. Бил привързан на една верига с други каторжници — лоши хора, които били извършили истински престъпления. Каторжниците вървели, и вървели, и вървели — с дни и седмици. Мислил си, че пътят няма никога да свърши. А надзирателите ги следвали с камшици, да, с камшици, за да ги бият, когато се уморят. Някои от тях осакатявали, други падали и ако не можели да продължат, били бити и оставяни да умрат. Всичко това е толкова страшно! И най-после стигнали до мините и бил осъден да остане там до живот, до живот, само заради написването на една добра, благородна, чудесна книга.