Едит Несбит - Децата от гарата

— Vous attendre. Ma mere parlez Francais. Nous… 6как беше на френски „добронамерени“?

Никой не знаеше.

— Bong 7е „добър“ — каза Филис.

— Nous etre bong pour vous. 8

Не знам дали човекът разбра думите й, но усети, че не бива да се страхува от двете деца, които го държаха за ръцете. Боби го дърпаше леко към стаята на началника на гарата. Непознатият тръгна след тях. Началникът затвори вратата под носа на тълпата. Хората постояха още малко пред затръшнатата жълта врата, а после бавно се разотидоха с мърморене.

В стаята Боби продължи да държи ръката на чужденеца.

— Ама че работа — каза началникът на гарата. — Няма билет. Дори не може да обясни за къде е тръгнал. Не съм много сигурен, но май трябва да извикам полиция.

— О, недейте! — примолиха се децата в един глас.

Внезапно Боби забеляза, че чужденецът плаче. По щастливо стечение на обстоятелствата се оказа, че тя има носна кърпичка в джоба си. Още по-необичайно беше, че кърпичката излезе относително чиста. Тя му я подаде с много мила усмивка.

— Изчакайте, докато дойде мама — говореше Филис. — Тя наистина говори френски прекрасно. Направо е удоволствие да я слуша човек.

— Сигурен съм, че не е направил нищо, за което да го пратят в затвора — обади се Питър.

— Да, не изглежда като престъпник — съгласи се началникът на гарата. — Добре, нямам нищо против да го оправдаем поради липса на доказателства, докато майка ви дойде. Интересно, коя ли нация има честта да представлява?

Тогава на Питър му хрумна чудесна идея. Той извади от джоба си пощенски плик, наполовина пълен с чуждестранни марки.

— Погледнете тук — каза той. — Нека му покажем това…

Боби установи, че чужденецът беше избърсал очите си с нейната кърпичка и вече не изглеждаше така развълнуван. Затова каза: „Добре“.

Те му показаха една италианска марка и посочиха към него, после — пак марката и пак него, като го гледаха въпросително. Той поклати глава. Тогава му показаха марки от Испания и Норвегия. Непознатият взе плика от ръцете на Питър и разрови марките с трепереща ръка. Най-накрая взе една и я подаде на децата. Беше руска марка.

— Руснак — извика Питър. — Русия е ужасна държава. Ето защо е толкова изплашен. Мама ми е казвала, че там правят с хората страшни неща, ей така, за нищо.

Оповестиха пристигането на влака от Мейдбридж.

— Ще остана при него, докато доведете мама — каза Боби.

— Не те ли е страх, малка госпожице?

— О, не — отговори Боби, като погледна към чужденеца. — Той е добър човек.

Тя му се усмихна и той й отвърна с една странна, тъжна усмивка. После се закашля отново.

Тежко, шумно свистене оповести пристигането на влака и началникът на гарата, Питър и Филис излязоха да го посрещнат. Боби все още държеше ръката на чужденеца, когато се върнаха с майката.

Руснакът се изправи и много възпитано се поклони. Майката заговори на френски, а той отговаряше, в началото — кратко, но скоро — с все по-дълги и по-дълги изречения. Майката видимо се развълнува.

— Е, мадам, за какво става дума? — Началникът на гарата не можа да сдържи любопитството си.

— Всичко е наред — отвърна майката. — Той е руснак и е изгубил билета си. И, боя се, е много болен. Ако нямате нищо против, ще го заведа у дома сега. Той наистина е много изтощен. Утре ще дойда да ви разкажа всичко.

— Надявам се, няма да откриете, че сте прибрали змия в пазвата си. — Началникът на гарата бе доста недоверчив.

— О, не — успокои го майката и лъчезарно се усмихна. — Сигурна съм, че няма. Та той е известен човек в своята страна. Пише книги, прекрасни книги, чела съм някои от тях, но наистина ще ви разкажа всичко утре.

Тя отново каза нещо на руснака. Той се изправи, учтиво се поклони на началника на гарата и съвсем според етикета предложи на майката да се облегне на ръката му. Тя го хвана под ръка и двамата тръгнаха бавно, но никой не успя да забележи, че всъщност той се държи за нея, за да не падне.

— Момичета, изтичайте вкъщи и напалете огъня в гостната — нареди майката, — а Питър най-добре да извика лекаря.

Но Боби настоя тя да го извика и се втурна навън. Откри го, само по риза, да плеви лехата си с теменуги.

— Много ми е неприятно да ви кажа — започна тя, останала без дъх, — но мама намери един много дрипав руснак и съм сигурна, че ще трябва да го зачислим към вашия клуб. Определено смятам, че няма никакви пари. Намерихме го на гарата.

— Намерили сте руснак на гарата? Значи се е бил изгубил? — попита докторът, протягайки се да вземе сакото си.