Едит Несбит - Децата от гарата

Децата се втурнаха навън да видят преминаването му. През прозореца на локомотива надничаха един машинист и един огняр, които се числяха към най-скъпите им приятели. Поприказваха малко с децата. Джим попита за локомотивчето и Боби му набута в ръцете един мокър омазнен пакет бонбони, които сама беше правила. Очарован от това внимание, машинистът се съгласи да изпълни молбата й — някой път да повози Питър на локомотива.

— А сега се дръпни назад, колежке — извика машинистът. — Влакът тръгва.

И машината бавно потегли. Децата наблюдаваха буферните фенери на влака, докато той изчезна зад завоя, след което се върнаха в чакалнята да си продължат играта. Очакваха, че всички пътници, слезли от влака, вече са си тръгнали. За тяхна голяма изненада обаче пред вратата на гарата имаше събрана голяма тълпа.

— Нещо се е случило — извика зарадван Питър. — Елате!

Когато стигнаха до тълпата, не можаха да видят нищо освен мокри гърбове. Чуваха се оживени гласове. Децата с мъка си пробиха път напред.

— Надявам се, че не е крадец — каза един фермер с червендалесто лице.

— Ако питате мен, смятам, че трябва да извикаме полиция — отвърна млад мъж с черна чанта и вид на чиновник.

— Не, не, по-скоро е за болница…

Тогава прозвуча решителният глас на началника на гарата:

— Моля, разотивайте се. Аз ще се заема със случая, ако обичате.

Но тълпата не се разотиде. И тогава прозвуча един глас, който силно заинтригува децата. Човекът говореше на чужд език. И нещо повече, това беше език, който никога не бяха чували. Не беше френски или немски, не беше и латински. Питър беше учил латински четири учебни срока.

Още по-странно бе, че никой в тълпата не разбираше чуждия език повече от тях.

— Какво казва — попита фермерът мрачно.

— Звучи ми като френски — предположи началникът на гарата, който веднъж беше ходил до Кале за един ден.

— Това не е френски — извика Питър.

— Какъв е тогава? — попитаха няколко човека.

Тълпата поотстъпи малко назад, за да види кой се беше обадил и Питър си проби път, така че, когато обръчът от хора се сключи отново, той беше близо до странния чужденец.

— Не зная какъв е този език — каза Питър, — но не е френски.

Питър разглеждаше с учудване непознатия. Той имаше дълга коса и див поглед, бе облечен с парцаливи дрехи с кройка, каквато Питър никога досега не беше виждал. Ръцете и устните на човека трепереха. Щом погледът му падна върху Питър, той заговори отново.

— Не, не е френски — потвърди Питър.

— Опитай да му заговориш на френски, като толкова ги разбираш тия работи — обади се фермерът.

— Parlay voo Frongsay? 5 — започна Питър храбро и в следващия момент тълпата се отдръпна отново, защото мъжът с дивите очи се откъсна от стената, на която до този момент се подпираше, скочи напред, сграбчи ръцете на Питър и го заля с поток от думи, които, макар и момчето да не ги разбираше, му звучаха познато.

— Ето! — каза той и се извърна, без да се плаши от странната парцалива особа и хвърли триумфален поглед към тълпата. — Ето, това вече е френски.

— И какво каза?

— Не знам — призна си Питър чистосърдечно.

— Хайде — намеси се пак началникът на гарата, — разотивайте се, ако обичате. Аз ще се заема с този случай.

Няколко от по-плахите или по-малко любопитни пътници се отдалечиха неохотно, така че Филис и Боби се приближиха до Питър. И тримата бяха учили френски в училище. Колко много им се искаше сега да го бяха и научили! Питър кимна няколко пъти на чужденеца — и той раздруса ръцете му толкова сърдечно, сякаш бяха стари приятели.

— Нищо не разбирам — разсърди се внезапно някакъв господин и отривисто си тръгна.

— Заведете го в своята стая — прошепна Боби на началника на гарата. — Мама знае френски. Тя ще пристигне със следващия влак от Мейдбридж.

Началникът на гарата хвана чужденеца за ръка рязко, но не грубо. Ала човекът изтръгна ръката си от неговата и се сви назад, кашляйки, треперейки и опитвайки се да отблъсне началника на гарата.

— О, недейте! — каза Боби. — Не виждате ли колко е изплашен? Той си мисли, че ще го отведете в затвора. Сигурна съм, погледнете очите му!

— Изглеждат като очите на лисица, попаднала в капан — каза фермерът.

— Нека опитам аз! — предложи Боби. — Аз наистина знам една-две френски думи, само да си ги припомня.

Боби никога не беше се проявявала кой знае колко добре на уроците по френски, но явно беше научила нещо. Защото сега, гледайки тези диви очи на уловен звяр, тя си спомни, и, нещо повече, каза няколко думи на френски. А именно: