Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— О… — отрони той. Беше напълно объркан. Защо бе дошла в крайна сметка, ако не за да спи с него?

— Така всеки е девствен в сватбения си ден. Но също така има и достатъчно опит в секса.

Нещата ставаха все по-объркани.

— Не разбирам…

Усмивката й се разшири.

— Не се тревожи, скоро ще разбереш. Просто мисли за това като за ястие без месо.

Тя се плъзна в обятията му и се притисна до него, а смехът й — този неустоим гърлен смях, изпълнен с обещания за неземни удоволствия — внезапно прозвуча много близо до ухото му.

Технически погледнато, помисли си той, аз все още съм девствен. Нищо не се бе променило.

Лежеше по гръб, а Ливия бе сгушена до него и спеше. Дъхът й гъделичкаше подмишницата му. Когато сведе поглед надолу, видя едно розово зърно, притиснато до ребрата му.

Девственик, който не е съвсем девствен. Това беше нещо, което можеше да се случи само в Италия. Правило, създадено не толкова да забранява, колкото да помага. Защото той беше пределно наясно, че щеше да се изложи жестоко, ако се бе опитал да се представи като Казанова първия път с Ливия. Наместо да се стига до подобни издънки, тя му беше показала какво се харесва на нея и какво на самия него. Джеймс имаше цялото време на света, за да изследва прекрасното й тяло с пръсти и устни, да чува стоновете й на удоволствие, когато направеше нещо, което й беше особено приятно.

Ливия се размърда до него. Самият той потръпна, обладан от спомена за всичко, което бяха правили допреди малко, и усети как членът му, притиснат до крака й, започна да се втвърдява.

— Ммм — измърка тя, постави ръка върху него и започна бавно да прокарва дългите си пръсти по цялата му дължина.

— Надявам се — простена Джеймс, — че ще си остана девствен още много дълго време.

— Това със сигурност може да се уреди — усмихна се тя и започна да движи по-бързо ръката си.

— Въпреки че ако правиш това, което си мисля, че правиш, май избързваш малко.

— L’appetito viene mcingiando. Апетитът идва с яденето.

След малко той установи, че тя беше съвсем права.

Когато двамата отново се отдадоха на нежните си ласки, през прозореца долетя звук на камбани. Това бяха камбаните на църквата, помисли си той, но те определено не звучаха по начина, по който ги бе чувал всеки ден за сутрешната литургия. Звукът бе някак по-див, по-отчетлив и той се напрегна, опасявайки се, че е някакъв сигнал за тревога.

— Всичко е наред — каза тя, без да прекратява изключително възбуждащите си занимания. — Знаеш какво е това, нали?

— Нямам представа — призна Джеймс.

Ливия се засмя:

— Това са сватбени камбани. В момента някой се жени.

Опита се да свърши някаква работа, но така и не успя да се съсредоточи — в мислите му непрестанно изплуваха възхитителни моменти от следобедните им занимания. Най-накрая Джеймс стана от бюрото си и се насочи към кухнята.

Ливия готвеше.

— Здрасти — каза той с широка усмивка. Чувстваше се абсурдно доволен от себе си.

— Здрасти.

— Малко ми е трудно да работя в момента.

— И аз съм така.

— Освен това умирам от глад. Какво ще има за вечеря?

— Почакай и ще видиш. Но след като така и така си тук, ще настържеш ли това вместо мен?

Той взе подадената му купа с белтъци от яйца и хвана рендето. Тя го наблюдава известно време с доста критично изражение.

— Мда — заключи след малко. — Виждам къде ти е проблемът.

— Не го ли правя както трябва?

— Влагаш прекалено много сила. Освен това движението трябва да идва най-вече от китката. — Постави ръка върху неговата и започна да направлява движенията му. — Ето така. По-нежно. И движи малко повече ръката си. Не я плъзгай винаги по една и съща линия.

— Нима има чак толкова голямо значение?

— Белтъците са странни неща — сподели тя със загадъчен тон. — Понякога се огъват, а понякога не. Ти действаш малко… е, нека просто кажем, че си прекалено ентусиазиран.

— О — промълви той. Току-що бе осъзнал, че тя май изобщо не говореше за белтъците. Забави движенията си и опита да повтори това, което му бе показала. — Така по-добре ли е?

Тя се вгледа внимателно в ръцете му и след малко кимна.

— Да. Изглежда доста обещаващо.

На следващата сутрин Ливия се върна от пазара с голямо парче говеждо месо.

— Чудя се дали да го опека, или да го сготвя на яхния — обяви тя. — Ти какво мислиш?

Джеймс се почувства поласкан — никога досега не бе искала мнението му за менюто.

— Е, една добре опечена пържола винаги е хубаво нещо — заложи на сигурно той.