Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Парите в консервата се трупаха всекидневно. Повечето бяха поставяни там от Карло и Енрико — Джеймс мислеше, че не е добра идея да участва прекалено активно в трупането на средства по не особено легални начини. Той предполагаше, че италианските му колеги споделяха вътрешна информация, осигуряваха незаконни лицензи на уличните продавачи, помагаха в разрешаването на стари вражди между престъпните групировки и като цяло движеха схемата, в която разполагащите с власт бяха полезни на онези, които нямаха такава.

Междувременно изглеждаше съвсем уместно шкафът за документи, който някога бе съдържал толкова много откази за брак, да бъде отговорен за тяхното изчезване в новата си роля като фурна. Джеймс натъпка съответните доклади в долното чекмедже, сложи отгоре подпалки и хвърли вътре запалена клечка кибрит. На обяд през същия ден всички похапнаха с удоволствие много вкусна печена риба с подправки.

Всички момичета трябваше да бъдат разпитани отново, за да бъдат изготвени нови доклади от по-положително естество. Джеймс много внимаваше да не прекалява — одобрението му биваше суховато и делово, за да не предизвика никакви съмнения. Така например никъде не споменаваше в прав текст за бременността на Джина Тесали, като се изключи завоалираният извод, че тя „видимо е ентусиазирана да бъде добра съпруга и майка“. Според доклада му Виолета Картенца беше „в добри отношения с много от хората в полка на нейния съпруг и щеше да се впише чудесно в обкръжението му, защото се познаваше с повечето военнослужещи в Неапол“. Розета Марли бе „според множество източници изключително усърдна и отдадена на работата си“. Дори Алджиса Фиоре беше упомената в доклада като „въздържана и скромна“, описание, което тя донякъде постави под съмнение, когато притисна Джеймс към гърдите си и го обсипа с целувки, щом разбра с какво точно се е захванал.

Той бе решил да не попълва фонда си за борба срещу Сагарела, като моли момичетата за пари. Въпреки това обаче някои от тях бутаха в ръцете му пликове с лири, които неизменно попадаха в консервната му кутия.

Един ден Ливия му приготви за закуска нещо ново — пролетен омлет с грах и мента, какъвто Джеймс не беше опитвал дотогава. След това обяви, че ще отиде на пазар, докато той работи. За обяд същия ден ядоха боб с панчета и някаква риба, която Джеймс не можа да разпознае, но Ливия му обясни, че се казвала ората и била много търсена.

— Предшественикът ми каза, че морската храна има неприятен ефект върху либидото — каза той замислено, докато обираше чинията си със залък.

— Всичко зависи от това какво намираш за неприятно — смигна му Ливия. — Неаполитанците казват: ако ядеш риба за обяд, няма да спиш по време на сиестата. Може би просто защото рибата е лека храна, знам ли…

Беше истина, че след обяда Джеймс не изпита нужда да дремне. Една от причините за това беше, че Ливия не бе поднесла вино на масата. Той се въртя известно време из кухнята в опит да завърже някакъв разговор с нея, но тя явно нямаше желание да говорят. В крайна сметка Джеймс се предаде и отиде в стаята си, за да полегне.

Не можеше да я прогони от мислите си. Всеки път, когато затвореше очи, нейният образ изплуваше в съзнанието му: Ливия, която се смее; Ливия, която готви; нежните ръце на Ливия, които чистят риба или белят картофи; блясъкът в погледа й, докато танцува тарантела. Той простена и се опита да мисли за нещо друго, но без резултат. Във фантазиите му тя вече стоеше изправена пред него и разкопчаваше горните копчета на роклята си…

Внезапен шум го накара да отвори очи. Вратата се хлопна и Ливия се озова в стаята му. През главата му препускаха различни мисли, но всичко, което се изплъзна от устните му, беше „Здрасти“.

Тя му се усмихна.

— Здравей.

Почувства се глупаво. Един италианец би я посрещнал с поток от комплименти и прочувствени обяснения в любов. Неговото гърло обаче бе пресъхнало и отказваше да му се подчинява. — Ливия…

Тя изрита обувките си и се покачи до него на леглото.

— Леле, какво огромно легло — каза и се огледа наоколо. — Никога досега не съм спала на такова.

Погледна го, за да види дали е разбрал смисъла зад думите й.

Той се протегна към нея, но тя задържа ръката му в своята, карайки го да почака.

— Сега искам да ме слушаш — започна строго, — защото това са неща, които трябва да ти бъдат пределно ясни. В селото, където съм родена, е абсолютно забранено да правиш любов, преди да се омъжиш. И това е чудесно правило. Някои неща в този живот трябва да бъдат наистина специални.