Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Осемстотин лири — каза накрая.

— Много добре.

Това сякаш изненада полицейския началник дори повече от решението на младия офицер да не изправя убийците пред съда.

— Наистина ли? Ще приемете осемстотин?

— Стига да имате възможност да ми дадете сумата веднага.

— Ще говоря със свещеника. Той може да ги извади от църковния фонд.

Началникът скочи на крака с такава скорост, че почти се препъна в нетърпението си да приключи сделката. Върна се малко по-късно заедно със свещеника, който подаде осемстотинте лири, без да каже нищо.

— Ще бъдат използвани за благородна кауза — обясни Джеймс, докато прибираше парите в джоба си.

— Разбира се, разбира се — усмихна се мазно началникът, който очевидно изобщо не му вярваше.

Свещеникът обаче кимна и каза:

— Радвам се да го чуя. Но дори и да не стане така, тези пари вече направиха нещо добро за Касерта. Благодаря ви.

Когато се върна в щабквартирата, Джеймс започна да рови из шкафовете, докато не откри старата консерва, която бе наследил от предшественика си. Карло и Енрико го наблюдаваха озадачено, докато той изтръскваше моливите. Постави парите в консервата и внимателно я върна обратно в шкафа.

Същата вечер той се върна, за да провери, и откри, че сумата вече е нараснала на деветстотин и петдесет лири. Карло и Енрико бяха разбрали посланието му.

Въпреки че повечето от щетите, нанесени на замъка по време на бомбардировката, бяха поправени, те продължиха да вечерят във вътрешния двор. Никой от американците нямаше желание да се откаже от услугите на Ливия, а Джеймс бе започнал да осъзнава ползата от това някой да ти дължи услуга. Освен това фактът, че се хранеха заедно, му даваше прекрасната възможност да подслушва разговорите на съюзниците си. Макар до ушите му да не достигна нищо относно предполагаемите сделки с мафията, той научи няколко доста полезни клюки.

Цялата му гениална схема с подслушването обаче продължи точно два дни. На третата вечер Ерик дойде и седна при него, докато той поглъщаше лакомо купа със спагетите на Ливия.

— Ако не те познавах достатъчно добре, Джеймс, бих казал, че ме избягваш — каза той. — Как си?

Джеймс сви рамене и махна неопределено с ръка във въздуха. За негово щастие не можеше да говори, защото устата му беше пълна със спагети, пък и едно свиване на рамене така или иначе описваше най-добре ситуацията.

— Знаеш ли, започнал си да използваш италиански жестове — усмихна му се Ерик. — В това свиване на рамене нямаше нищо английско.

Джеймс преглътна.

— Ерик, това беше просто свиване на рамене.

— Щом казваш. Между другото, чух, че отново си се захванал със Сагарела.

— Къде чу това?

— Значи е истина?

— Щом източниците ти казват, че е така — промърмори Джеймс, докато ловко навиваше пастата около вилицата си, — значи най-вероятно е истина.

— Стига де. — Ерик го гледаше с някакво странно съчетание от развеселеност и разочарование. — Няма нужда да говориш толкова завоалирано. Отново ли ще пробваме да го арестуваме? Този път обаче трябва да имаме наистина железни доказателства, за да не изглеждаме пак като пълни идиоти.

— Всъщност — произнесе Джеймс внимателно — мислех да се погрижа за това лично. Няма нужда да намесвам повече хора, отколкото са нужни за тази задача.

— Но последния път го направихме заедно и пак не успяхме да го тикнем на топло — припомни му Ерик. После явно му хрумна нещо, защото присви очи. — Нали не мислиш, че Контраразузнавателният център има нещо общо с това, че тогава го освободиха?

— Никога не бих тръгнал да правя подобни предположения.

— Но си го мислиш, нали?

Джеймс се поколеба.

— Ако не бяхме съюзници, бих приел това като обида — заяви Ерик. — Предполагам, че си чул онзи смехотворен слух, според който сме сключили сделка с мафията.

— Не обръщам внимание на клюки.

— Джеймс, ние сме офицери от разузнаването. Клюките са неизменна част от работата ни. Но мога да те уверя, че конкретно тази е по-идиотска и безпочвена от всички останали глупости, които се говорят из Неапол.

В този момент Ливия мина покрай тях, носейки поредната купа с паста, и Джеймс несъзнателно я проследи с поглед. Ерик забеляза това и вметна.

— Като си говорим за клюки, наоколо циркулира една, в която се говори за теб и привързаността ти към госпожа Пертини.

— И какво точно се говори?

— Че тя излиза с теб — изсмя се Ерик безрадостно. — Мога да ти кажа, че бях доста изненадан. Защото, съдейки по това, което ми каза преди време, ти си имаш приятелка у дома в Англия.