Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— За мира.

Двамата отпиха.

— Сега ми кажете как мога да ви помогна.

— Мисля, че мога да убедя началниците си да отворят отново ресторантите.

Анджело повдигна едната си вежда.

— Това би било чудесно.

— Няма да е особено трудно. Проблемите с недостига на храна вече не са чак толкова сериозни, а и те ще ми повярват, ако им кажа, че вече няма рискове за обществения ред и сигурността.

Анджело кимна:

— Разбира се, ще поискате нещо в замяна.

— Всъщност ще поискам две неща.

— И те са?

— Първо искам да разпространите новината, че всеки ресторант трябва да наеме поне едно момиче на работа. Големи заведения като това могат да назначат поне пет-шест. Те могат да работят като сервитьорки, готвачки, салонни управителки, длъжността няма значение.

Анджело обмисли това за момент и кимна.

— Отлична идея. Момичетата ще имат работа, така че ще могат без проблем да кажат откъде идват доходите им, когато започнат растреламентите. — Видял изненадата в очите на Джеймс, собственикът на „При Тереса“ се усмихна извинително. — Новините се разпространяват бързо в Неапол. Това означава ли, че момичетата, които вече са сгодени за войници, ще могат да се омъжат?

— Не виждам защо не. В крайна сметка, момиче, което има почтена работа в „При Тереса“, трудно би могло да бъде обвинено, че проституира.

— А документите? Докладите, в които вече сте написали черно на бяло подобни обвинения?

— Най-вероятно знаете, че преди няколко седмици щабквартирата ни беше бомбардирана от немски самолети и бяха нанесени значителни щети. За съжаление голяма част от документацията беше унищожена.

— Аха — Анджело вдигна чаша към Джеймс — Вие вече сте фурбо, приятелю мой — каза той с възхищение. — Превърнали сте се в истински неаполитанец.

— Дайте предимство на момичетата, които вече са сгодени. Имам списък с кандидатурите за брак, който ще трябва да прегледаме обстойно. Но трябва да бъдем непреклонни — щом дадено момиче се омъжи, то трябва да преотстъпи работното си място на друго. Самият аз лично ще наема бременната Джина Тесали. Тя ще помага на Ливия в кухнята.

Когато Джеймс спомена името на Ливия, Анджело се усмихна.

— Да разбирам ли, че не планирате да правите промени в собствената си кухня? Винаги мога да уредя връщането на Малони, ако предпочитате.

— Не предпочитам нищо такова — отсече Джеймс. — Госпожа Пертини остава при мен.

Анджело наклони глава на една страна.

— А какво е второто нещо, което ще поискате?

— Искам да знам къде Сагарела държи откраднатия пеницилин.

Анджело рязко си пое дъх.

— Приятелю мой, захващате се с нещо прекалено опасно. Защо не оставите този човек на мира?

— Той ме прецака. Сега е мой ред аз да прецакам него.

Анджело поклати глава.

— Не съм сигурен, че ще мога да ви помогна.

— Разбира се, че можете. Във вашия ресторант не ядат единствено съюзническите офицери. Тук идват и камористи. А вие чувате разни неща… всъщност вие чувате всичко.

— Това, което искате от мен, е по-сложно и заплетено, отколкото можете да си представите.

— В какъв смисъл?

Въпреки че очевидно бяха сами, Анджело се озърна, преди да отговори:

— Отнася се до търговията със стоки, откраднати от съюзническата армия. Вашият предшественик, Джаксън, смяташе, че американците просто са прекалено некомпетентни, за да се справят с проблема. — Джеймс кимна. — Е, ако съм научил нещо през последната година, то е, че вашите американски приятели са всичко друго, но не и некомпетентни.

— Накъде биете?

— Нека предположим, че вие сте американците и искате мафията да ви направи услуга. Голяма услуга, нещо, свързано с политиката. Как бихте ги убедили да ви помогнат? — Анджело сви ръката си в юмрук и завъртя китка, стар неаполитански жест, който означаваше корупция. — Може би просто ще отворите складовете си и ще кажете: „Вземайте каквото си харесате“.

— Но какво биха могли да искат американците от мафията?

— Нямам представа. Знам само, че всичко това е част от много сериозен план.

Джеймс си спомни за документите, които бе открил в офисите на американците. Те също намекваха, че наистина съществува някакъв глобален план. Въпросът беше какъв.

— Както казахте, нещата най-вероятно са политически — съгласи се младият офицер. — В този случай няма от какво да се притесняваме. Те няма да рискуват всичко да излезе на бял свят само за да спасят Сагарела. Не и ако срещу него има неоспорими доказателства.