Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— И какво точно означава това? — попита Джеймс объркано.

— Означава, че имаш нужда от ненормалник, за да я разбърка. Ето така — каза, разбърквайки енергично зеленчуците с ръка. — После обаче ти трябва ученият, за да отмери точното количество сол. Около една щипка. Когато стигнеш до оцета, идва ред на скъперника. — Тя поръси върху салатата няколко мънички капки от шишенцето. — За зехтина обаче ще ти трябва разсипник, защото, разбира се, никога не можеш да бъдеш прекалено щедър, когато сипваш хубав зехтин.

Той също така научи, че sparaci е fund svrigògnanu cocu — аспержите и гъбите учат готвача на скромност; че винаги трябва да избираш latti di crapa, ricotta di pecura e tumazzu di vacca — мляко от коза, рикота от овца и сирене от крава; както и че cci voli sorti, cci voli furtuna sinu a lu stissu frijiri I ’ova — нужни са както късмет, така и щастливо стечение на обстоятелствата, за да изпържиш яйца. В някои от тези неща откриваше смисъл, в други — не, но си струваше да изслушва всички странни поговорки заради удоволствието да бъде с нея.

Други аспекти от готварските й уроци бяха дори още по-мистериозни. Когато я попита защо слага коркова тапа в тенджерата, преди да свари морски деликатеси, тя мрачно измърмори нещо, което Джеймс не успя да схване много добре. След като я разпита по-подробно, се оказа, че идеята на корка е да прогонва малокио, злите очи. Също така да ядеш краставици през август или пъпеши през октомври носело лош късмет и болести. Да разсипеш вино носело щастие, но парчетата от счупено огледало трябвало да бъдат внимателно събрани и хвърлени в течаща вода. Веднъж дори я завари да брои семките на някакъв лимон и когато я попита какво прави, тя му отвърна, че брои колко деца ще има. Изпитваше истински ужас, когато видеше сребърни прибори, които не са оставени кръстосани в празната чиния, а когато веднъж си купи лотариен билет от гърбушкото, който обикаляше из парка с наниз от билети на врата, тя докосна гърбицата му за щастие. Принципно обаче никога не би си купила подобен билет или каквото и да е друго, изискващо добър късмет, във вторник или петък, защото бе всеизвестно, че ne di Venere ne di Marte non si sposa ne si parte, ne si daprincipio all’arte — не бива да се жениш, да пътуваш или да подхващаш нова работа в тези дни от седмицата.

Всичко това бяха глупости, разбира се, мислеше си Джеймс, но после си спомни, че самият той така и не беше изхвърлил онова парченце кост, което свещеникът в Дуомото му беше дал.

Искаше да поговори с нея за мъртвия й съпруг и внимателно подбра подходящия момент за целта — изчака края на вечерята, когато останалите офицери подхванаха своята игра на скопа, и отиде при Ливия.

— Знам, че не мога да заменя Енцо — каза й той тихо, — и ти обещавам, че никога няма да опитам нещо подобно.

— Всъщност нещата не стоят точно по този начин — промълви тя замислено. — Да замениш… това предполага, че мъжете са взаимно заменяеми като електрически крушки. Аз обаче мисля, че хората са по-скоро като рецептите.

Той я погледна объркано.

— Ливия, аз наистина, ама наистина много искам да разбера какво точно се опита да ми кажеш току-що. Но уви, не схващам.

Тя бе изненадана. За нея сравнението й беше повече от очевидно.

— Когато сменяш електрическа крушка, новата трябва да е от същия тип, за да я сложиш в съответната лампа. При рецептите нещата стоят по коренно различен начин. Спомняш ли си как отидохме на пазара и избрахме рибата меч? Е, в някой друг ден може би бихме избрали риба тон. Но двете щяха да се превърнат в съвсем различни ястия, приготвени с различни продукти. В рецептата за приготвяне на риба тон не можеш да замениш рибата тон с риба меч, както и обратното. Така че ако имаш риба меч, избираш различна рецепта. И двете ястия са вкусни, но са различни.

— Значи Енцо е бил рибата тон? — попита той, схванал най-сетне метафората.

— Не, Енцо беше риба меч. Ти си рибата тон.

— О — промърмори той леко разочаровано. — Не може ли аз да бъда рибата меч? Не обичам риба тон.

Тя се разсмя:

— Понякога мъничко ми напомняш за него. Той също не би останал доволен, ако му кажеш, че е рибата тон. Беше голям сладур — допълни тя, а очите й се насълзиха, когато си го спомни, — но пък беше малко суетен и не толкова умен като теб.

Той не каза нищо, просто обгърна раменете й с ръка и я остави да си поплаче.

— Благодаря ти — каза тя след малко, бършейки очи в ръкава му. — Виждаш ли, казах ти, че си умен. Остави ме да поплача, докато Енцо на твое място би побеснял, задето роня сълзи за друг мъж.

На пазара тя му показа как да избира зехтин.