Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Днес ми се случват цели две първи неща — каза тя след малко. — Това е първото кафе, което пия от началото на войната, и за първи път някой друг ми приготвя нещо за ядене.

— Досега никой не ти е приготвял нищо?

Тя поклати глава.

— Винаги съм предпочитала да правя всичко сама.

— Някой ден — каза той, отпивайки от кафето си (самата тя бе изпила цялата чаша на три възторжени глътки), — ще сготвя вечеря за нас. Само за нас двамата.

Тя спонтанно прояви доста сериозен интерес към дъното на чашката си и каза, без да вдига очи:

— Значи все пак реши, че искаш да излезеш с мен?

— Искам да бъда с теб повече от всичко друго на света. Нека обаче да изясним нещата, Ливия. Не бива да ме виждат с теб на публично място. Не мога да те представя официално като моя приятелка. Не мога дори да споделя с останалите офицери какво изпитвам към теб, защото началниците ми могат да разберат и тогава без много обяснения ще бъда уволнен и върнат обратно в Африка. Знам, че не звучи особено добре, но това е всичко, което мога да ти дам в момента.

— Освен това не би могъл да се ожениш за мен — добави тя тихо.

Той поклати глава.

— В нашия край се смята за крайно непристойно да имаш връзка, ако нямаш намерение да сключиш брак със съответния човек. Ако баща ми разбере…

— Тази война няма да продължи вечно.

— Тя се вихри вече четири години. Кой знае колко още ще продължи? — усмихна се тъжно Ливия. — Освен това, когато свърши, ти ще се върнеш у дома. А дотогава най-вероятно ще съм ти омръзнала.

— Никога няма да ми омръзнеш!

— Хммм — промърмори тя. — Ще видим тази работа.

Е, на този етап явно трябваше да се задоволи и с това.

Поне уроците по готвене бяха възобновени. Ливия искрено се развесели, когато Джеймс отиде да си купи комплект кухненски везни. След това, докато я наблюдаваше как приготвя разни неща, я подлагаше на кръстосан разпит за точните количества, които използва.

— Колко патладжана слагаш за една порция?

Свиване на рамене.

— Един или два. Зависи от големината.

— От големината на патладжаните?

Тя завъртя очи.

— Не глупчо, от това колко голям е човекът, за когото е порцията.

— Колко дълго ги пържиш?

Ново свиване на рамене.

— Ами докато станат готови.

— Добре, а колко галета използваш?

— Колкото е нужна за патладжаните.

— Ливия — каза отчаяно той, — как ще ме научиш да готвя, ако не ми казваш съответните количества?

— Но аз не знам количествата.

— Все трябва да е имало време, когато си мерила продуктите.

— Не виждам как точно се е очаквало да го правя, при положение че майка ми не притежаваше подобни везни.

Той опита нова тактика.

— Нека предположим, че даваш на някого твоя рецепта. Не би ли искала съответният човек да спазва точно инструкциите ти?

Ливия се изсмя пренебрежително:

— Ако някой е тръгнал да си дава рецептите, те очевидно не стават за нищо.

В една от многото книжарници по Виа Мадолони, Джеймс откри стара книга с рецепти и я донесе в кухнята.

— Виждаш ли? — каза той победоносно. — Рецепти. Такива неща съществуват.

Ливия отгърна няколко страници и изсумтя.

— Това са пълни боклуци — обяви тя.

— Откъде знаеш, след като не си ги пробвала?

— Количествата са погрешни. Освен това на места е объркан и редът на продуктите.

— Откъде знаеш това, щом не можеш да ми кажеш какви са правилните количества?

Тя сви рамене.

— Просто знам.

Джеймс въздъхна.

— Ще ти кажа какво ще направим. Следващия път, когато готвиш, ще използваш везните, за да измериш какво точно слагаш в съответното ястие, и ще запишеш съставките и количествата им, също като в книгата. Така аз ще мога да повторя рецептата.

— Щом се налага.

След като Ливия сготви меланцане фарчите, Джеймс откри на бюрото си бележка, надраскана върху гърба на армейски бюлетин. Беше покрита с петна от мазнина и лук и съдържаше следния текст:

Патладжани — няколко

Домати — два пъти повече от патладжаните

Зехтин — к.б.

Лук — 1 или повече глави в зависимост от размера

Бадеми — к.б.

Галета — к.б.

— Какво е това? — попита той.

Тя го погледна изненадано.

— Рецепта. Точно както ме помоли.

— Ливия, това е списък.

— И каква е разликата?

— Поне ми кажи какво значи к.б.?

— Куанто баста. Колкото е достатъчно.

Той се предаде и на следващия ден везните изчезнаха от кухнята.

Предпочитаният й начин на преподаване се изразяваше в цитирането на любимите готварски поговорки, които бе научила от майка си. Ливия с огромно удоволствие му обясняваше как, примерно, quattr omini ci vonnu pre fari ’na bona ’nzalata: un pazzu, un saviu, un avaru, e un sfragaru — нужни са четирима мъже, за да се приготви една салата: ненормалник, учен, скъперник и разсипник.