Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Понастоящем единствената алтернатива на подобен комунистически бунт в Италия са останките от фашистите на Мусолини, които с готовност биха унищожили комунистите, ако им се предостави подобна възможност.

Третата по сила групировка в Южна Италия е мафията, позната сред местните като камора. Мафиотите нямат ясна политическа насоченост, но със сигурност биха се противопоставили на комунистическото управление, най-вероятно защото знаят, че то би направило живота им много по-труден, отколкото би бил при останалите претенденти за властта.

Най-непредсказуемият елемент в тази схема са партизанските движения, много от които в момента се сражават срещу германците в добре организирани, ефективни групи, чиито водачи в по-голямата си част споделят вижданията на комунистите…

Останалото беше в същия дух. Джеймс изобщо не схващаше смисъла на всичко това. Защо американците се притесняваха толкова много какво ще се случи след войната, при положение че не можеха да се оправят с черния пазар и корупцията, все неща, които се случваха под носа им? И какво, за Бога, беше строго секретното в този толкова очевиден анализ на политическата ситуация в Южна Италия?

Той тъкмо връщаше папката, когато погледът му се спря върху малка книжка, която лежеше на едно от бюрата. Вдигна я и видя, че става дума за италиански разговорник от онези, които се продаваха по уличните сергии. Заглавието беше „Най-важните фрази в италианския — малкият модерен полиглот“. Отвори на страницата, която беше отбелязана, и откри там секцията „Поздрави за дамите“.

„Добро утро, мадам. Много сте красива. Имате ли си младоженец? Именно, това е много любезно от ваша страна“, прочете Джеймс. Усмихна се. Май в крайна сметка нямаше нужда да се притеснява от Ерик толкова много. Той остави книжката на мястото й, след което излезе по същия начин, по който бе влязъл.

Беше настъпила пролет, толкова гореща, колкото беше лятото в Англия. Човек вече ясно можеше да разпознае кои мъже са били на фронта, съдейки по загара на останалите, а малките паркове край морето се бяха напълнили с улични продавачи на прясно изцеден лимонов сок, към който добавяха лъжичка сода бикарбонат, за да се разпени. По този начин, както бяха установили войниците, се получаваше страхотно лекарство за махмурлук; спасо, смес от слънчогледови семки и други ядки, както и пастиера — соленки със сирене рикота. Неаполитанците вече не изглеждаха толкова измършавели. Съюзническото правителство най-сетне беше отворило отново пазарите за храна и към града се бе насочил поток от пресни продукти: все още прекалено скъпи, но поне достатъчно хранителни и съдържащи витамини. Сега, когато Джеймс редовно се отдаваше на сиеста, му се налагаше да затваря капаците, за да се предпази поне малко от жарките слънчеви лъчи, а дори и в офиса си работеше по риза.

Чувствата му към Ливия оставаха скрити, но това не ги правеше по-малко пламенни. Всеки път, щом я чуеше как си пее в кухнята, сърцето му трепваше. Всеки път, когато тя му поднасяше чиния с храна, очите му попиваха образа на нежните й ръце толкова страстно, колкото устата му поглъщаше кулинарните й вълшебства. Всеки път, щом двамата се разминеха на по-близко разстояние, му се струваше, че тънките й летни дрехи са направени от камък — толкова ясно усещаше всяко докосване. Всяка нейна усмивка караше сърцето му да се изпълва с толкова много щастие, сякаш щеше да се пръсне в гърдите му всеки момент. Когато беше намръщена, той се бореше с неистовото си желание да я прегърне и да й говори мили неща, докато усмивката отново грейне върху устните й. Всяка нощ прегръщаше някоя възглавница, представяйки си, че това е Ливия, и по време на най-живите си фантазии можеше да се закълне, че тя отвръща на целувките му, че притиска изпълненото си с пух тяло към неговото, стенейки от удоволствие. Винаги, когато тези фантазии достигнеха до логичния си завършек, той се чувстваше омърсен и отвратен от себе си, представяйки си как би реагирала Ливия, ако знаеше как заема тялото й за егоистични актове на сексуално самозадоволяване. Когато дойдеха утрините обаче, той отново се изпълваше с тази несподелена страст, също като презряла ябълка, която се откъсва от дървото и при най-лекото докосване.

След като нещата с черния пазар, общо взето, бяха поставени под контрол, той вече не беше толкова зает, но нямаше нужда от това свободно време, защото чувстваше всеки миг, който не споделя с Ливия, като безвъзвратно пропилян. Прекарваше цели часове зад бюрото си в опит да измисли поредния повод, за да отиде и да поговори с нея. Проклетият Ерик, разбира се, разполагаше с далеч по-добри предпоставки за това покрай уроците по английски, които му осигуряваха всекидневен контакт с нея. Моментите от утрото, в които човек можеше да отиде до кухнята, за да попита „Какво има за обяд?“ или да побъбри за времето, което прочее бе толкова чудесно начало на разговор в Англия, не бяха особено много. Още повече че в Неапол на въпроса: „Страхотна жега е днес, нали?“, можеше да бъде отговорено единствено утвърдително.