Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Когато насочи пистолет срещу танка ми, доста се уплаших.

— Сигурен съм, че не си била и наполовина толкова уплашена, колкото мен — увери я той. После посочи към доматите, които тя белеше. — Искаш ли да ти помогна?

— Ако желаеш.

Обожаваше да наблюдава ловките й, красиви пръсти, които обработваха зеленчуците бързо и качествено. Опитваше се да повтори движенията й, докато се бореше с люспата на един домат.

— Разкажи ми още за тази твоя приятелка — каза тя, докато двамата работеха.

Той я погледна с крайчеца на окото си. Изкушението да си пофантазира малко по въпроса беше неустоимо.

— Тя е дребничка и много слаба. Има тъмни коси. Обича да ме дразни. Като цяло е доста… забележителна. Често се държи с околните, все едно им е началник, и непрекъснато налага мнението си.

— Явно прилича малко на мен. С изключение на онова за началника и налагането на мнението, разбира се. Исках да кажа, че има външност, подобна на моята.

— Да — кимна той. — Да, предполагам, че наистина си приличате малко. Не се бях замислял по въпроса досега.

— Може би ако не я беше срещнал, щеше да харесаш мен. Не е ли забавно?

— Ливия… — започна той.

— Да?

— Нищо…

Работиха в мълчание известно време.

— Капитан Гуд?

— Моля те, предпочитам да ме наричаш Джеймс.

— Джомс?

Той се усмихна:

— Кажи.

— Какво означава на английски „парче“?

— Ами… част от нещо. Ето това например е парче домат — посочи той.

— В такъв случай защо ме смятат за парче?

— Кой ти е казал нещо такова?

— Ерик. Каза, че съм много секси парче.

— Така ли? — чу Джеймс да произнася собственият му глас. — И кога го е споменал?

— Тази сутрин. Не ти ли казах? Той ме учи да говоря английски.

Този изобщо не си губи времето, помисли си Джеймс. Шибани янки. Само секс имаше в проклетите им американски глави.

— Научи ме да казвам три изречения — каза тя гордо. — Искаш ли да ги чуеш?

— Предполагам, че да — промърмори той.

Тя спря да реже домати, за да се концентрира по-добре.

— Задървей, Джимс. Маито ими е Ливия. Аз пича многу да готва в хуйнята — каза тя с триумфално изражение.

— Кухнята.

— Аз точно това казах. „Хуйнята“.

— Не, думата е „кухня“. Ти каза „хуйня“.

— Е, и?

— На английски „хуй“ е мръсна дума.

Очите й се разшириха.

— Наистина ли? И какво означава?

— Означава… ами мъжки полов орган. Като кацо.

— Сега пък те накарах да се смутиш.

— Няма нищо такова.

— Надявам се да не си толкова срамежлив и с твоето момиче — усмихна му се дяволито тя.

— Ако трябва да бъда честен — промърмори той тъжно, докато забиваше ножа си в поредния домат, — и с нея съм такъв.

Ливия най-сетне осъзна защо Джеймс се държеше толкова странно. Начинът, по който поведението му се променяше непрекъснато и той ту се държеше приятелски, ту — надуто, изчервяванията му всеки път, щом се споменеше нещо със сексуален подтекст, фактът, че дори веднъж не се беше опитал да я опипа, непрекъснатото му мотаене из кухнята, безсмислиците, които разказваше за въображаемата си приятелка, която дори не можеше да опише като хората, смехотворната му дистанцираност, фактът, че беше толкова добър танцьор… всичко това водеше към един-единствен и доста очевиден извод. Капитан Гулд беше финокио, обратен; с други думи — хомосексуалист.

Начинът, по който Ливия реагира на това спонтанно прозрение, беше доста интересен. Първо плесна с ръце, възхитена от собствената си интелигентност. Но разбира се! Как не го беше схванала по-рано? Това наистина обясняваше всичко. Самата тя нямаше нищо против хомосексуалистите — имаше едно момче в нейното село, което винаги беше предпочитало да контактува повече с момичетата, пробваше червилата им и връзваше косата си с панделка. След като се омъжи и дойде да живее в Неапол, Ливия се беше запознала и с няколко младежи, които си лягаха с туристите за пари. Тя бе забелязала, че на такива мъже им е много по-лесно да се сприятеляват с жени, отколкото с други представители на собствения си пол, което пък обясняваше зародилата се между нея и капитана дружба.

Второто нещо, което изпита, беше чувство на разочарование. Това донякъде я изненада и тя прекара известно време в размисъл над въпроса на какво се дължи тази й реакция. Със сигурност не изпитваше никакви интимни влечения към капитана. Не, реши тя причината беше в това, че хомосексуалистите по принцип са нещастни хора, обречени да си останат неразбрани и неудовлетворени през целия си живот. А понеже самата тя доста харесваше Джеймс, реши да му покаже, че няма нищо против неговата сексуалност, като се държи с него възможно най-мило.