Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Ливия не знаеше как се танцува фокстрот и си го призна.

— Е, в такъв случай сме извадили късмет, защото аз знам как се танцува. Просто следвай движенията ми. — Той хвана дясната й ръка със своята лява, положи другата върху рамото й, след което нежно, но решително я насочи в правилната посока. — Бавно, бавно, бързо, бързо — инструктира я той. — Наистина е много простичко.

— Виждам — каза тя, напасвайки движенията си спрямо неговите.

— А сега се завъртаме…

Бедрата им се докоснаха за миг, докато го правеха.

— Капитан Гул — каза тя изненадано, — вие сте много добър танцьор.

— Знам — каза той, завъртайки я отново — Бавно… и сега бързо.

Погледът на Ливия се спря за миг върху лявата й ръка, положена върху рамото на Джеймс. Това бе едно доста твърдо, мускулесто тяло, отбеляза мислено тя. Спомни си как изглеждаше без риза, докато сестра й превързваше раната му, и откри, че се чуди дали ако плъзне дланта си малко по-надолу, ще открие, че бицепсът му под униформените дрехи е също толкова твърд, колкото и рамото. Не го стори, разбира се, вместо това отново го погледна в очите и се отдаде на уверените му движения и магията на този странен танц.

Джеймс от своя страна нямаше как да не отбележи факта, че двамата се намираха изключително близо един до друг. При всяко нейно движение, което раздвижваше блестящите й черни коси, го лъхваше омайният аромат на розмарин. Ръката и гърбът й, там, където я докосваше, му се струваха нежни и крехки, подобно на птичи криле, а в големите й черни очи за първи път, откакто се познаваха, забеляза искрици на веселие. Той усети внезапно напрежение в панталона си, което го подтикна да направи няколко бързи, импровизирани завъртания, преди Ливия да е забелязала издайническата издутина.

Какво правя, мислеше си тя. Та това са същите хора, които са убили съпруга ми. Същите хора, които убиха Пупета.

Малко се засрами от себе си, когато установи, че в мислите си поставя смъртта на мъжа си и на биволицата едва ли не под общ знаменател. Двете сякаш бяха почти еднакво значими за нея. В крайна сметка обаче тя бе присъствала, когато разстреляха Пупета, докато бедният Енцо го нямаше от цели четири години, когато научи за кончината му — четири пъти повече от времето, което двамата бяха прекарали заедно.

Защо, запита се тя, защо се забавлявам толкова много в момента. Та това е просто танц, при това не особено интересен.

Когато музиката спря, това донесе и на двамата партньори както облекчение, така и разочарование.

Джеймс я отведе обратно до масата и двамата останаха там, обгърнати от неловко мълчание. От време на време Ливия го поглеждаше, надявайки се, че той ще каже нещо, и на няколко пъти той наистина изглеждаше така, сякаш се кани да заговори. Но неговите устни така и не се раздвижиха, а нейната прословута неаполитанска словоохотливост сякаш за първи път я бе напуснала.

Най-накрая Ливия скочи на крака.

— Мога да ти покажа как да танцуваш тарантела, ако искаш — заяви тя.

Джеймс, който все още имаше проблеми в зоната под кръста си, поклати глава:

— Много мило, но мисля да откажа. Натанцувах се.

— Но това е начинът, по който флиртуваме в Италия — усмихна се хитро тя. Отстъпи крачка назад, вдигна ръце във въздуха, разпери пръсти и елегантно се завъртя на пети.

За миг той се почувства изкушен, но после отново поклати глава:

— Наистина ще ти откажа. Мисля просто да поседя.

Тя сви рамене:

— Карло?

Карло моментално се появи до нея, изпънал рамене, и бързо влезе в ритъма. Енрико взе китарата от един американец и леко плъзна пръсти по струните.

— В повечето италиански танци — обясни Ливия на Джеймс, поглеждайки към него през рамо — водят мъжете. Но при тарантелата жената е тази, която е обладана от страст. Мъжът трябва да остане на място и да изчака тя да го доближи. — Пръстите на Енрико се раздвижиха по-бързо по струните на китарата, ускорявайки ритъма, докато Ливия извиваше тяло пред Карло. — После обаче жената променя решението си. В крайна сметка тя няма нужда от него, чувства се достатъчно щастлива насаме с музиката. — Ливия бързо се завъртя и се отдалечи от партньора си.

Всички я наблюдаваха. Останалите танцуващи се бяха отдръпнали назад, за да й освободят място.

Полите на роклята й се завихриха около нея при поредното й бързо завъртане.

— После обаче тя осъзнава, че той й липсва. И се връща. Но не иска той да я докосва. Така точно когато той си мисли, че тя вече е негова, жената му се изплъзва. — Ливия притвори очи и се завъртя около Карло, който почти не движеше тялото си. Ритъмът се забърза още повече. — Сега тя е обладана от страст, луда е по него. Тялото й изгаря в пламъците на неизказаните желания и тя не може да чака дори миг повече — извика Лилия. — И така най-накрая го оставя да се приближи. — Тя изпъна двете си ръце край Карло, сякаш се канеше да го прегърне. Раменете й останаха неподвижни, но бедрата продължаваха да се извиват, следвайки лудешкия ритъм на танца. С един финален вик музиката спря. Това беше най-еротичното нещо, което Джеймс някога бе виждал. В сравнение с този чувствен, главозамайващ израз на страст, джазовите танци вече му изглеждаха скучни като утринна гимнастика.