Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Отношението на Ливия към Джеймс все още трудно би могло да бъде определено като дружелюбно. Но след кокетниченето и непрестанното флиртуване, съпътстващи почти неизменно сватбените разпити, той чувстваше облекчение да бъде в компанията на жена, която не се опитва да го съблазни. И въпреки че понякога поведението й можеше да бъде определено единствено като неприкрито враждебно, той установи, че по някаква причина в нейната компания винаги го обземаше желание да се усмихва. Имаше нещо невероятно очарователно в изпепеляващия й поглед, което понякога дори го караше да я дразни нарочно само за да си достави мъничкото удоволствие да види отново гневните пламъчета в тъмните й очи.

Беше твърде незапознат със съответните симптоми, за да разбере какво става, но не можеше да има никакво съмнение — Джеймс Гулд се влюбваше.

Работеше на бюрото си, когато забеляза, че чашата с вода до лявата му ръка се държи по много странен начин. На повърхността й се бе появила серия от концентрични кръгове, които се носеха към ръба. Джеймс наблюдава запленено явлението известно време, след което взе чашата и отиде в кухнята.

— Ливия — попита той, след като постави чашата върху плота и вълничките се появиха отново, — имаш ли идея какво кара водата да се държи така?

— Земетресение — обясни му тя, — от по-слабите. Доста са чести, когато времето се затопли.

Той постави длан върху стената. Сега вече можеше да усети ясно леката вибрация в древните камъни на замъка. Само дето тя се засилваше, беше сигурен в това. Не можеше да е земетресение, нали така? От земетресенията се очаква да те раздрусат, след което да спрат, а не постепенно да набират мощ.

— Не се притеснявай — каза Ливия нехайно. — Тези сгради са много стабилни. Построени са така, че да удържат на подобни неща.

Навън сирените се задействаха.

— Това не е проклето земетресение! — извика той. — Нападат ни. Трябва да отидем в убежищата.

Тя посочи към тигана.

— Не мога, храната ще отиде по дяволите. А съм чакала половин час на опашка, за да взема продуктите. Ти върви.

— Ще те изчакам — заяви Джеймс.

Погледна през прозореца. Немските бомбардировачи вече се виждаха ясно. В небето се носеха вълна след вълна тънки като моливи самолети „Юнкер 88“ 32.

Идваха от север и летяха много високо, за да избегнат огъня от оръдията на бойните кораби в залива.

— В такъв случай стой по-далеч от прозорците — предупреди го тя. — Ако стъклото избухне, ще те нареже на парченца.

Той отстъпи назад. Мощен взрив за момент заглуши звука на сирените.

— Освен това ще е по-добре, ако прозорците са отворени. Така взривната вълна няма да ги изпочупи. — Тя улови неразбиращия му поглед и поясни: — Преживяла съм доста бомбардировки.

Той отвори прозореца, след което застана под вратата, облягайки гръб на рамката.

— Бомбардират замъка — каза, заслушан в експлозиите. Това сигурно беше ответната реакция на германците срещу голямата съюзническа победа на север.

Внезапно се разнесе оглушителен трясък, последван от звук на разпукващи се камъни. Целият замък сякаш подскочи във въздуха.

— Тази падна доста близо — отбеляза Ливия, без да спира да реже тиквичките.

— Ще дойдеш ли тук? — сопна се Джеймс и без да дочака отговор, я хвана и я придърпа при себе си под вратата. Тя го погледна леко изненадана. — Трегерът — обясни той — е най-здравата част от едно помещение.

Ръката му все още беше обвита около кръста й, но той нямаше никакво намерение да я пуска.

— Валс ли ще танцуваме, капитан Гул? — попита тя остро. Но не се опита да го отблъсне.

Последва нов, още по-близък взрив. Земята под краката им се разлюля. Ливия изписка тихичко и Джеймс я придърпа по-близо до себе си.

— Мамка му! — изпсува гневно той. Намираха се в самия епицентър на бомбардировката и не им оставаше абсолютно нищо друго, освен да чакат. Ако се опитаха да достигнат до убежищата сега, щяха да се озоват на открито под сипещите се бомби.

Бяха толкова близо един до друг, че можеше да усети ударите на сърцето й. Най-силната експлозия до този момент накара ушите им да забучат.

— Това беше някоя съседна сграда — каза той.

Ако ги улучеха, щеше да бъде скоро, докато димът от съседната сграда даваше някакъв ориентир на бомбардировачите. Въпреки това всичко, за което Джеймс можеше да мисли в този миг, беше колко добре се чувства, докато държи Ливия в обятията си, докато вдишва уханието на розмарин в косите й, докато чувства как крехките й рамене треперят под обгърналата ги ръка. Дали щеше да възприема нещата по същия невероятен начин, ако двамата бяха любовници? Зачуди се дали би могъл да събере достатъчно смелост, за да я целуне, и усети как го обзема някакъв сладостен, зашеметяващ ужас, който нямаше нищо общо с немската бомбардировка.