Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Веднъж взела това решение, Ливия се почувства далеч по-добре и радостта от това, че двамата ще бъдат наистина добри приятели, успя да надделее над разочарованието, което беше изпитала.

Джеймс отиде, за да се види с Ерик, но пътят му беше препречен от някакъв дневален.

— Не можете да влизате тук, сър. Вътре се допускат само хора от Контраразузнавателния център.

— Не ставайте смешен. Аз работя тук.

— Става въпрос за националната сигурност, сър.

— Ние сме на една и съща страна в тази война, за Бога.

Той се опита да се промъкне покрай дневалния, който обаче доказа, че ненапразно са го поставили на стража, и с бързо движение се премести така, че отново да застане на пътя на Джеймс.

— Хей — провикна се Ерик, който дотича до вратата — Какво става, друже?

— Като за начало става това, че не мога да вляза в собствените си офиси.

— Това е само временна мярка — успокои го Ерик. — Просто в момента вътре има няколко много важни документа.

— Толкова важни, че не можете да ги покажете на съюзниците си?

Ерик сви рамене.

— Бюрокрация. Знаеш как стоят нещата, Джеймс. На някого отгоре му щуква нещо, той пуска съответната заповед, а ние сме бедните тъпаци, които трябва да я изпълнят. Какво става, струваш ми се ядосан?

Той хвана Джеймс за лакътя и го отведе в една от другите стаи.

— Става въпрос за госпожа Пертини — каза Джеймс остро.

Ерик повдигна едната си вежда.

— Красавицата Ливия? Какъв е проблемът с нея?

— Учил си я на английски. Или по-точно на американски, което не е съвсем същото — добави той саркастично.

Ерик пропусна обидата покрай ушите си.

— Между нас казано, се надявам да я науча на едно-две доста по-важни неща — ухили се той.

— Нарекъл си я секси парче.

Ерик се разсмя.

— Не можеш да се държиш така с нея — отсече Джеймс. — Уловката е в името й, Ерик. Госпожа Пертини. Тя е омъжена.

— Но съпругът й е мъртъв — отбеляза Ерик. Видял изражението на Джеймс, той се усмихна — Какво, не знаеше ли? Убили са го в Русия, докато се е сражавал за германците.

Джеймс продължаваше да го гледа ококорено.

— Да не говорим, че по времето, когато е загинал, двамата не се били виждали от три години. Самият ти щеше да знаеш тези неща, ако си беше направил труда да я проучиш малко.

Беше истина. Джеймс й беше дал работата, без да знае нищо за нея.

— Можеше да е немска шпионка, Джеймс — допълни Ерик, видимо забавлявайки се заради притеснението му. — Пък и онази история с партизанския отряд от досието й определено трябваше да се проучи.

— Ливия има досие?

— О, всеки има досие — махна с ръка Ерик. После тупна приятеля си по гърба. — Сега, след като кавалерските ти инстинкти на британец бяха укротени, предполагам, че вече няма проблем да продължа с езиковите уроци на младата дама, нали така? — Очите му се присвиха. — Освен ако не си говорим за нещо повече от кавалерски инстинкти и самият ти си й хвърлил око?

— Разбира се, че не съм!

— Браво на теб. Трябва да се пазиш чист и неопетнен за… как й беше името?

— Какво? Аха. Ъъъ… Джейн.

— Трябва да се пазиш чист и неопетнен за Джейн.

Той се върна зад бюрото си, демонстративно пренебрегвайки дневалния, който продължаваше да стои на пост пред заетите от американците стаи. Беше в отлично настроение. Ливия не беше омъжена! Сега всичко, което му оставаше, бе да разреши дребното недоразумение с въображаемия си годеж, след което вече официално можеше да я покани на среща. При това колкото по-скоро, толкова по-добре, защото Ерик определено беше набрал преднина.

Да се отърве от Джейн щеше да бъде лесно. Приятелките на войниците достатъчно често им пращаха писма, в които им съобщаваха, че ги зарязват. Не, имаше нещо дори по-добро от зарязването. Трагична смърт, която щеше да предизвика съчувствие. Можеше да сподели, че Джейн е загинала при бомбардировка или е била покосена от картечницата на някой „Месершмит“ 33.

Имаше и варианти, които изобщо не бяха свързани с войната. Автомобилите, движещи се без фарове по тъмните улички, бяха взели достатъчно жертви, така че още една нямаше да е проблем. А може би трябваше да измисли нещо по-благородно. Например как Джейн се е спуснала с парашут на немска територия заради тайна мисия и нацистите са я заловили… Той тъкмо прехвърляше възможните тъжни истории през съзнанието си, когато едно прозрение се стовари върху него като гръм от ясно небе. Та той беше сватбеният офицер!

Спомни си какво беше казал Джаксън през първата му вечер в Неапол. Ние трябва да служим като пример за хората. Той можеше да си представи доста живописно каква точно ще бъде реакцията на майор Хийткоут, ако поискаше разрешение да се ожени за италианско момиче.