Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Разбира се, имаше много офицери, които поддържаха връзка с италианки, без задължително да се женят за тях. Което обаче беше доста по-различно от това да ухажваш жена, като и двамата сте пределно наясно, че бракът между вас е невъзможен. Освен това подозираше, че от висшето командване няма да проявят към някого на подобна длъжност същата толерантност, с която се отнасяха към похожденията на останалите офицери. В крайна сметка нямаше как да поддържа открито връзка от типа, който би следвало всячески да предотвратява.

Докато седеше тъжно в стола си, обмисляйки какви са шансовете му да се пребори със системата, вратата се отвори и в стаята влезе Ливия, понесла чаша с прясно изстискан лимонов сок.

— Добро утро — усмихна му се тя. — Страхотна жега е, така че реших да ти донеса нещо за пиене.

— Благодаря ти.

Той пое чашата и отпи голяма глътка. Беше вкусно и ободряващо. Забеляза, че Ливия продължава да се навърта наоколо, явно искаше да си поговори с него. През последните дни беше започнала да се държи наистина дружелюбно. По-рано подобно наблюдение би го накарало да ликува, но сега това само задълбочаваше нещастието му.

— Как си? — попита той мрачно.

— Аз ли? О, чудесно. Знаеш ли — започна тя внимателно, — хрумна ми, че имам доста приятели в Неапол. Имам предвид приятели мъже. Мисля, че трябва да те запозная с някои от тях. С Дарио например. Сигурна съм, че ще го харесаш.

Той вдигна ръце от бюрото си, след което ги отпусна обратно.

— Ливия, нямам време да се виждам с твоите приятели. Имам страшно много работа.

— Все трябва да намериш време за малко забавления. Дарио е страхотен. Сигурна съм, че ще си допаднете. Освен това — тонът й стана съзаклятнически — той има много приятели, с които споделяш общи интереси.

Стана му ясно каква е работата. Този неин приятел я беше накарал да провери дали може да използва връзките си със Съюзниците, за да му намери работа като информатор. Обикновено Джеймс отказваше подобни предложения, но това все пак беше Ливия…

— Ще пробвам да се видя с него някоя вечер — произнесе той уморено. — Но е най-добре да го предупредиш отсега, че искам да приключим бързо. В момента не си търся никого за нещо по-сериозно.

— Е, ако срещнеш правилния човек…

— Също така му кажи, че отказвам да плащам за подобни неща — допълни той. — Освен ако не става дума за нещо наистина специално.

— Да, разбирам те — каза тя, леко притеснена от директния начин, по който Джеймс разговаряше с нея на подобни теми. — Това едва ли ще бъде проблем за Дарио, въпреки че доколкото знам, в миналото е вземал пари за подобни услуги.

— Вероятно ги е заработвал по някакъв по-различен начин от баналните неща, които аз бих могъл да му предложа.

Ливия, която беше израснала на село и имаше себе си за доста невъзмутим човек, установи, че е искрено шокирана. Бузите й пламнаха от неудобство и тя побърза да се върне в кухнята.

Джеймс въздъхна. Проследи я с поглед, докато се отдалечаваше, поклащайки леко бедра, което явно бе характерната походка за италианските момичета. Не откъсна очи от нея чак докато последният кичур блестяща черна коса не изчезна зад вратата… Няма смисъл да се заблуждавам, помисли си той. Влюбен съм. Влюбен съм в Ливия Пертини.

Късметът не беше на негова страна и от тази ситуация имаше само един изход. След като не можеше да бъде с нея, трябваше да направи всичко възможно, за да прикрие чувствата си, преди да се е изложил окончателно, и най-вече — преди да й е създал някакви неприятности.

Джеймс откри, че изпитва все по-голямо любопитство защо от Контраразузнавателния център отказват да го допуснат в офисите си.

Американците се бяха настанили в съседното помещение до спалнята му, така че една вечер той изчака, докато всички заспят, а после се покатери върху перваза на един от големите прозорци в стаята и след едно доста инфарктно изпълнение успя да се вмъкне в американската светая светих.

Мястото беше пълно с документи. Навсякъде, където погледнеше, имаше кашони с папки. Разгледа ги, докато най-после откри някакъв, върху който пишеше „Строго секретно — само за служители на КЦ“. Вътре лежеше една-единствена папка. Това трябва да е, помисли си той. Надписът върху папката гласеше „Операция Гладио“. Той я отвори и прегледа първата страница.

Основна информация

След войната е възможно да се появят проблеми в Южна Италия. Британците поддържат възстановяването на монархията, но това не е единственото възможно развитие на ситуацията. На юг има богаташи, които говорят за независимото „Неаполско кралство“. Не трябва да забравяме и за комунистите, които имат подкрепата на мнозинството от бедните хора и ще опитат да осъществят революция от сталинистки тип веднага щом Съюзниците се изтеглят. Очакваме да се свържат с работническите движения в Гърция и Югославия с цел да се създаде европейска суперсила, разпростряла се от Москва до Милано.