Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Малко по-късно беше положен върху някаква кухненска маса, а край него се появи втора млада жена, с черти много подобни на тези на първата и почти толкова красива, която се приведе, за да огледа раната му. Преди Джеймс да осъзнае какво се случва, двете жени бяха смъкнали ризата му, а по-младата започна да охка и да ахка колко зле е рамото. Раната му беше промита и по-младата жена притисна хладните си, уверени пръсти на няколко места край нея. После бързо каза на по-голямата си сестра нещо на почти неразбираем диалект и тя постави ръката си в разтворената му длан.

— Стиснете я — нареди му. Той го стори и усети как нещо твърдо се впива в кожата му. Годежен пръстен.

— Мисля, че може и да е изкълчено — каза по-младата и излезе от стаята. Джеймс остана да лежи по гръб, загледан в кичура чуплива черна коса, който се спускаше пред лицето на „танкистката“. Осъзна, че продължава да стиска нежната й длан, и побърза да я пусне:

— Съжалявам.

— Как се казвате? — попита тя.

— Капитан Гулд. Джеймс Гулд.

— Чеймс Гул 28?

— Джеймс Гулд.

— Джеймс Гут?

— Общо взето, уцелихте.

За своя собствена изненада се чувстваше доста развеселен. Преди малко бе убеден, че ще бъде взривен на парченца от танково оръдие, а сега за него се грижеха две от най-красивите момичета, които някога беше виждал. Подобно нещо можеше да ти се случи само в Италия.

По младата сестра се върна, носейки две малки бурканчета.

— Не мърдайте — каза му тя. Бръкна внимателно в едното и извади пчела. Насекомото изглеждаше съвсем спокойно или може би просто бе свикнало с нея: разхождаше се по пръстите й, все едно беше калинка. — Ще боли само за малко — предупреди, след което притисна пчелата към рамото му. Джеймс бе пронизан от остра болка, когато жилото се заби в плътта му.

— Какво, за Бога, правите? — извика той, опитвайки се да стане.

— Това ще помогне на раната да заздравее по-бързо. — Тя бръкна с пръст във второто бурканче и намаза краищата на кървавия прорез на рамото му с нещо, което изглеждаше като мед. — Това също.

Всичко това бяха пълни глупости, разбира се, но той предполагаше, че момичето просто се опитва да помогне. Освен това сръчните пръсти масажираха рамото му по особено приятен начин и болката неусетно започна да отшумява. Той се отпусна назад и затвори очи.

Когато ги отвори отново, видя, че ризата му е нарязана на ленти, с които да превържат раната.

— Благодаря ви — каза. — Много сте мили.

— Изобщо не сме мили — натърти по-голямата сестра. — Просто не искаме да отидем в затвора.

— А аз си мислех, че го нравите заради добрите си сърца — отбеляза той сухо.

— Освен това Мариса смята, че една от нас двете трябва да флиртува с вас за всеки случай. И настоява това да бъда аз — добави, — защото ме харесвате повече.

Откъде можеше да е разбрала това?

— Надявам се, отговорът ви е бил, че не сте такова момиче — промърмори той.

Тя сведе очи към него. Забеляза, че бяха тъмнозелени и в тях проблясваше нещо, което съмнително много приличаше на презрение.

— Всъщност не. Казах й, че по-скоро бих умряла, отколкото да флиртувам с британски офицер.

По-младото момиче започна да превързва рамото му.

— Радвам се да го чуя — промълви Джеймс, объркан от внезапната горчивина, която бе доловил в гласа й. Или поне си мислеше, че е объркан, защото за първи път не беше съвсем сигурен какво точно изпитва.

Когато превръзката беше готова и пристегната с ластик, Джеймс установи, че болката се е превърнала в почти недоловима топлина, разляла се по рамото му. Може би ужилването в крайна сметка беше помогнало, помисли си той. Трябваше да попита своя приятел лекар на какво се дължи този ефект.

Подадоха му чиния с някакви малки, кръгли бели неща в нея и му наредиха:

— Яжте!

Той набучи едно от тях с поставената в ръката му вилица. Беше меко като рохко яйце, а щом го проби, от вътрешността му се стече някакъв крем с цвят на слонова кост. Опита внимателно. Устата му внезапно се оказа изпълнена с богата гама от вкусове. Усети някаква свежест, сякаш дъвчеше трева, съчетана с лека сладост.

— Еха! — възкликна той. — Какво е това?

— Бурата. Сами я приготвяме.

Не познаваше тази дума. Но това всъщност нямаше никакво значение, защото имаше работа за вършене.

— Опасявам се, че ще трябва да науча още някои подробности за онзи танк. Като за начало, как точно попаднахте на него?

— Мариса го омагьоса.

Сърцето му се сви. Можеше ясно да си представи реакцията на майор Хийткоут, ако включеше това в доклада си.