Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Вината за всичко това е на онзи англичанин — обади се някой. — Гулд. Трябва да направим нещо по въпроса.

— Можем да го убием — предложи сводник с особено зловещ вид. — Мога да го направя със собствените си ръце срещу съвсем символична финансова компенсация.

— Това ще е загуба на време — обади се Анджело. — На негово място ще дойде някой друг. Освен това познавам британците. Ако убием един от техните, останалите ще ни вгорчат живота още повече.

— В такъв случай трябва да го съблазним.

— Вече пробвах — отбеляза мрачно Алджиса Фиоре. — Niente.

— Или да го подкупим.

— Той дори не отвори плика — въздъхна Мартина Фонтанеле.

— Може да харесва малки момиченца, като Джаксън. Или пък момченца. Все трябва да има някаква слабост.

— Забравете за това — прекъсна ги Анджело. — Този момък е истински светец. Дори настоява да си плаща за вечерята. Всъщност, като се замисля…

— Какво?

— Има едно нещо, което със сигурност обича. Храната — отбеляза замислено Анджело. — Въпреки че може и сам да не го осъзнава.

— Е, това не е особено изненадващо, ако готвачът ти е Чиро Малони.

Тези, които познаваха Малони, се изкикотиха.

— Малони е там с определена цел — каза Анджело. — Той работи за Вито Дженовезе. Освен това знам, че и фамилията на Дженовезе не е особено щастлива покрай тези нови забрани… Оставете нещата на мен. Ще измисля нещо.

Ливия се събуди, когато стигнаха до пристанището.

— Можете да ме оставите тук — каза тя, потупвайки Джеймс по гърба. Той отби встрани от пътя и я наблюдава, докато отвързва раницата си от задния калник.

— Може би ще ви видя отново — промълви неуверено.

— Може би — кимна тя, но тонът й намекваше, че би предпочела подобно нещо да не се случва. Вдигна ръка към оплетената си по време на пътуването коса и я разреса с пръсти, доколкото успя. — Благодаря за превоза — промърмори, след което взе раницата и си тръгна, без да каже нищо повече.

— Ще се оправите ли? — извика той след нея. Тя не му отговори. Предполагаше, че все още е разстроена заради конфискацията на танка. Не можеше да е очаквала сериозно, че ще й позволи да го задържи, нали така? Всъщност, като се замислеше за събитията от предишния следобед, заради нея той дори беше нарушил някои от правилата, които следваше толкова стриктно в последно време. Защо тази жена беше толкова неблагодарна? И защо поведението й го разстройваше толкова много?

За момент Джеймс почти беше готов да тръгне след нея. После с въздишка обърна мотора си в посока на Палацо Сатриано.

Ливия реши да извърви пеша оставащия път, но не беше и предполагала каква разруха бе сполетяла Неапол след заминаването й. Да си проправя път през мрачните, засипани с руини улички се оказа доста опасно начинание, но истинският ужас я сполетя, щом стигна до мястото, където се бе намирал домът на семейството на Енцо, и откри там единствено дълбок кратер.

— Извинете ме — каза тя, спирайки някаква жена, която влизаше в близкия вход. — Бихте ли ми казали къде живеят сега семейство Тели?

Жената се прекръсти.

— В Рая, ако такава е била волята Господня. Всичките загинаха при бомбардировките.

Ливия се загледа шокирано в руините на сградата. Беше ясно, че много хора бяха срещнали смъртта си при въздушните нападения над града, но в тези отломки пред очите й имаше нещо различно. Ако не се беше върнала във Фишино, нейното тяло също щеше да лежи нейде под тях.

— Случи се малко след като Енцо загина в Русия — добави жената. — Щом близките му получиха писмото, спряха да се крият в убежищата. Майка му казваше, че ако Господ е решил да я отведе при сина й, тя не би имала нищо против.

Бедната Куартила, помисли си Ливия. Тя беше доста тиранична свекърва, но наистина обожаваше сина си.