Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Изглеждате разстроена — забеляза жената. — Добре ли ги познавахте?

— Бях омъжена за Енцо — промълви с усилие Ливия.

— Ай, ай! Всеки тук познава някого, изгубил семейството си. Аз лично изгубих всичките си братя. И благодаря на Господ, че нямам синове, защото те също щяха да бъдат мъртви. — Жената огледа съчувствено Ливия. — Разбирам, че преживявате ужасен шок, миличка. Бих ви дала някаква храна, стига да имах. — Тя вдигна ръце. — Това е войната. Понякога се питам дали този ужас ще свърши някога…

С последните си пари Ливия нае стая в някаква мизерна странноприемница край пристанището и на следващата сутрин отиде до фабриката за амуниции, за да си потърси работа. Но фабриката също бе разрушена. Някакъв мъж, който ровеше из руините за парчета метал, й каза, че немците са я взривили, докато са се изтегляли от Неапол. Сподели с нея, че доколкото знае, в болницата търсят чистачки. Тя извървя двете мили до Оспедале деи Пелигрини само за да установи, че свободните работни места отдавна са били заети.

— Може би трябва да опитате в големите хотели по Виа Партенопе — предположи болничният администратор. — В момента там живеят доста офицери от съюзническата войска, а големите клечки винаги имат нужда от някаква прислуга.

Ливия ясно осъзнаваше, че това е просто изстрел в мрака, но въпреки това се насочи към Виа Партенопе.

Портиерът на първия хотел, в който попита за някаква работа, я изгледа с презрение:

— Като камериерка или като курва? Не че има значение. И за двете длъжности нямаме свободни места.

Ситуацията беше подобна и в останалите хотели. След известно време, прекарано в безплодно обикаляне, Ливия реши да се насочи директно към хотелските кухни, с надеждата, че уменията й на готвачка все щяха да бъдат нужни някъде, но отговорите бяха идентични: имаме си дори повече готвачи, отколкото ни трябват.

На Корсо Гарибалди видя как някакво момиче прие с широка усмивка подадената му от двама канадски войници консерва, след което влезе заедно с тях в най-близкия вход. Ливия започна да осъзнава все по-ясно, че колкото и тежко да беше положението във Фишино, тук нещата бяха далеч по-лоши. По-лоши, отколкото изобщо бе предполагала.

Тя се върна в стаята си изтощена и отчаяна. Не беше яла нищо цял ден, но бе толкова уморена, че дори гладът не й попречи да заспи почти веднага.

На следващата сутрин продължи с опитите да си намери работа с все същия нулев успех. Казаха й, че на пристанището със сигурност се търсят хамали, но когато отиде там, видя, че опашката с кандидатите беше дълга над триста метра, а някои от чакащите дори се биеха в желанието си да се доредят по-напред. Тя отново започна да обикаля по кухните, но на повечето места дори не й отваряха. Ресторантите бяха затворили врати заради проблемите с набавянето на стока от черния пазар.

Ливия приседна върху прага на една къща, за да си почине малко, и видя как някакво красиво момиче на горе-долу нейните години й маха от другата страна на улицата. Зарадвана от възможността да поговори с някого, тя помаха в отговор само за да забележи миг по-късно гневното изражение на момичето и да проумее, че привидно дружелюбният жест всъщност я подканва да се махне от там.

— Vai via! — кресна момичето. — Чупката! Аз работя тук, малка проклетнице. Намери си свое собствено място, иначе брат ми ще те заколи!

Въпреки че му липсваше опит, Джеймс не беше пълен невежа относно сексуалните въпроси. В училище беше правил дисекция на репродуктивните органи на една нещастна жаба, начинание, което бе оставило у него впечатлението, че сексът не е за гнусливите. Освен това бе имал доста завоалиран разговор по темата с директора на пансиона, който често беше използвал думи като „духовна хигиена“, „самоконтрол“ и „чистота на тялото“ и го бе накарал да вярва, че мастурбацията може единствено да подрони устоите на бъдещия му брак. В някакъв момент едно от другите момчета беше успяло да се добере до известния превод на „Кама Сутра“ от Ричард Бъртън, но въпреки нетърпението, съпътствало прелистването на това примамливо четиво, то само бе направило нещата още по-неясни, наместо да го дари с така очакваното просветление.

Има три типа мъже, обясняваше нехайно Бъртън. Мъжът заек, мъжът бик и мъжът кон, като тази класификация е базирана върху размера на фалоса. Жената от своя страна, в зависимост от дълбочината на вагината си може да бъде жена сърна, жена кобила или жена слоница. Оттук следва, че съществуват три равнопоставени вида сношения между хората със съответстващи си размери и шест неравнопоставени сношения, когато размерите не си съответстват. Общата цифра е девет, както може да се види от приложената таблица.