Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Сред всички изброени, равнопоставените сношения са най-добрите, а при неравнопоставените важи правилото, че колкото по-надолу в списъка се намира съответният тип сношение, толкова по-лошо е то.

Това се стори на Джеймс доста по-притеснително от разговора с директора на пансиона. Как се очакваше някой мъж да разбере дали е бик или кон? И което бе още по-важно, как можеше да прецени дали избраницата му е сърна или кобила? Дори да предположим, че съответното момиче успееше някак да класифицира себе си, което му се струваше доста невероятно, той не можеше просто да отиде при нея и да я попита, нали така? А какво щеше да се случи, ако заради невежеството им кон се оженеше за кобила (което на пръв поглед изглеждаше съвсем естествено, но Бъртън го бе заклеймил като най-лошата възможна комбинация) и така двете страни, които не си подхождат по никакъв начин, да трябва да се примирят с това положение до края на живота си? Статистически погледнато, предвид наличието на повече неравнопоставени, отколкото на равнопоставени комбинации, шансът да си навлечеш беля на главата беше по-голям от този да си намериш правилната половинка.

На всичкото отгоре, въпреки впечатляващия набор от сексуални пози, придружени със съответните илюстрации, човек трудно можеше да извлече някаква адекватна информация относно самия акт, не на последно място и заради доста завоалираните обяснения на Бъртън. „Когато тя вдигне крака и ги задържи широко разтворени по време на акта, това се нарича «Поза прозявка» пишеше Бъртън. Когато разтвори крака, сгъне ги и приближи максимално колене до гърдите си, това се нарича «Позата на Индрани» и сношението в тази позиция изисква известен опит“. Джеймс виждаше от илюстрацията как точно трябваше да позиционира краката си жената, но къде беше мъжът в цялата тази работа? Отгоре? Отдолу? Дали не се очакваше просто да я наблюдава отстрани? И какви точно бяха опасностите в това някой без съответния опит да опита позата „Индрани“?

„Аупариштака, или задоволяването с уста, предупреждаваше Бъртън, никога не трябва да бъде практикувано от добре образован брамин, от министър със сериозни отговорности или от мъж с добра репутация, защото въпреки че подобна практика е позволена от шастрите 29, няма основателни причини да се прибягва към нея и тя трябва да бъде практикувана единствено в някои изолирани случаи“. Въпросните „изолирани случаи“ според Бъртън можеха да включват „нецеломъдрени и покварени жени, жрици на любовта и слугини“, които очевидно бяха експерти в техниката, наречена „Засмукване на мангото“. Джеймс никога не беше имал досег с манго, още по-малко пък с покварена жена, така че и тази информация не му вършеше особена работа.

Едно от нещата, които си оставаха особено неясни за него, беше какво точно извличаха жените от секса. Дори Бъртън, принципно доста стриктен в стремежа си текстът му да бъде максимално неясен, изглеждаше несигурен по този въпрос и си го беше признал в прав текст. „Жените не свършват като мъжете, пишеше той. Мъжете просто се освобождават от своята страст, докато жените, при които става въпрос по-скоро за умствена нагласа, отколкото за физическа необходимост, изпитват някакъв тип наслада, но е невъзможно да обяснят какво точно представлява тя“. Мненията на малкото приятели на Джеймс, с които можеше да разговаря по въпроса, бяха коренно различни. Беше ли сексът просто задължение за жената, или наистина й харесваше? Едно от момчетата, което бе имало връзка с някаква прислужница — една от „покварените жени“ на Бъртън — твърдеше, че на нея действително й е било приятно, но повечето се обединиха зад тезата, че това са глупости, и докато мъжете желаят жените както заради телата, така и заради умовете им, една жена желае даден мъж единствено за да покаже възхищението си към него.

След като навремето срещна Джейн и сватбата вече изглеждаше като съвсем реална възможност, Джеймс реши да хване бика за рогата и посети една малка книжарница на Чаринг Крос Роуд, откъдето си купи тънка книжка, озаглавена „Бракът и любовта“. Мъжът, който му я продаде, го дари с доста мазна усмивка, докато я опаковаше в кафява хартия, и Джеймс не посмя да я разлисти, докато не остана съвсем сам и не бе сигурен, че никой няма да види какво чете.

За нашето общество невежеството на жената относно собственото и тяло и това на бъдещия й съпруг е нещо напълно типично и се приема едва ли не като добродетел… — пишеше в книгата.