Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Лекарят сви рамене:

— Наистина е странно, но когато бях в Непал, чух, че местните лечители използват същото лекарство. Може пък в ужилването наистина да има нещо. — Той превърза отново раната. — Във всеки случай си извадил истински късмет. В момента разполагам с един-единствен кашон пеницилин и заповедите ми са да го използвам само за ранени в бойни действия войници. Ако раната се беше инфектирала, най-вероятно щеше да загубиш ръката си. Има ли нещо друго, за което искаш да ме питаш?

— Всъщност има. — Джеймс сподели проблема си. — Чудя се дали не съм пипнал малария или нещо подобно.

— Хмм. Я си покажи езика.

Джеймс се подчини.

— Струваш ми се напълно здрав. Съветът ми е да пиеш повечко чай. Надали ще намали пристъпите, но съдейки по личния си опит, е трудно да даваш воля на подобни животински инстинкти, докато се наслаждаваш на една хубава чаша чай.

Беше доста късно, когато Ливия реши да пробва и кухнята на „При Тереса“. Ресторантът беше със спуснати завеси и очевидно затворен, така че тя почука, просто защото бе прекалено уморена и гладна, за да направи каквото и да е друго.

За нейна изненада вратата се открехна, а в процепа се появи мъжко лице:

— Да?

Ливия повтори думите, които бе произнасяла безброй пъти досега:

— Моля ви за малко внимание. Търся си работа.

— Върви си. Затворени сме и не предлагаме работа. — Анджело се канеше да хлопне вратата, но огледа по-внимателно стоящото пред него момиче, което едва се крепеше на краката си с празен и разфокусиран поглед. Тонът му бе значително по-мек, когато попита: — Яла ли си нещо днес?

Ливия поклати глава.

— Предполагам, че ще мога да ти намеря нещичко — промърмори той, отваряйки по-широко вратата. — Влез. Но само за малко, да го имаш предвид.

Той й сипа паница с отдавна изстинал боб и я наблюдава, докато тя лакомо го поглъщаше.

— Каква точно работа си търсиш? — попита.

— Аз съм готвачка. Семейството ми държи остерията във Фишино, но вече нямаме нито клиенти, нито продукти, с които да готвим.

— А, ето коя си значи — кимна Анджело. — Ял съм веднъж в остерията. Беше преди няколко години, но все още помня храната, все едно се е случило вчера. Още ли приготвяте онази прелестна бурата?

— Да, но вече няма как да я караме до пазара.

Тя му обясни за историята с танка и затварянето на ресторанта.

— Ясно. Значи си се срещнала с капитан Гулд.

Тя въздъхна.

— Да, срещнахме се.

— Ех, този младеж… Изобщо не е толкова лош, на колкото се прави. Така или иначе, се опасявам, че сериозно си сбъркала, като си дошла в Неапол. Трябваше да останеш във Фишино и да си намериш някого, който да се грижи за теб, докато не свърши войната.

Ливия потръпна.

— Там имаше един човек, който ми предложи нещо подобно. Но аз нямам намерение да продам тялото и душата си за пари. Все трябва да има някой в Неапол, който да търси готвачка.

Анджело я погледна по начин, подсказващ, че току-що му е хрумнало нещо:

— Всъщност май се сещам за такъв човек. — Той кимна замислено. Колкото повече разсъждаваше над идеята си, толкова по-добра му се струваше тя. — Ливия, мисля, че в крайна сметка ще успея да ти осигуря работа.

— Сладка е като захарче — каза той на Елена. — Истинско момиче от провинцията — честно, трудолюбиво, страстно, че и красиво на всичкото отгоре. Освен това знае как да готви. Не разни завъртяни и изискани буламачи, а истинска, питателна храна. Накарах я да приготви паста с фаджиоле и трябва да ти кажа, че беше най-вкусната, която съм опитвал някога.

— Значи целта й е да го съблазни? — попита Елена със съмнение. — Мислех, че вече сме опитали тази тактика.

— Не — поклати глава Анджело. — Тя не е такава, пък и това не е необходимо. Panza cuntenti, cori dementi: panza dijuna, nenti priduna 30. В края на краищата сексът си е просто секс. Един мъж може да спи с най-красивата жена на света, но щом се събуди на сутринта, остава си съвсем същият. От друга страна, мъж, който е хапнал добре, е в мир със себе си и с целия свят, той е щастлив и което е по-важно, иска и другите да бъдат щастливи. Той ще гледа младите влюбени и ще си мисли колко хубаво би било, ако те се оженят. Ще си мисли за войната и ще му се иска мирът да дойде час по-скоро. Ще спре да се притеснява за прокламации и прочее бумащина и ще остави хората да си вършат работата, без да им се бърка. Накратко казано, ще стане един по-великодушен и мил човек. Следиш ли ми мисълта?

Елена сви рамене.

— И тя е готова да го направи?