Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Джеймс веднага си обеща, че никога няма да остави Джейн да будува изнервено по подобен начин. Когато се стигнеше до същината на нещата обаче, доктор Стоупс беше точно толкова категорична, колкото и директорът на пансиона — този тип упражнения трябваше да бъдат запазени за след брака.

Много може би крият това под маската на цинизъм, материализъм или желание за себедоказване, но дълбоко в сърцето си всеки млад мъж мечтае да срещне своята половинка, с която да извърви земния си път. Всяко сърце знае, че единствено подобно единение може да донесе очакваното удовлетворение както на тялото, така и на душата.

След като с години се е борил с желанията на кипящата си млада кръв, мъжът понякога се поддава на изкушението и търси услугите на проститутки, а по-късно, когато срещне истинската си половинка, след като я помоли да му прости за опетненото минало, ще се ожени за нея. Именно тогава, съвсем несъзнателно, той може да накара съпругата си да страда, защото ще гледа на нея в светлината на предишните си изживявания или пък (въпреки че това се случва по-рядко) обратно, ще я разграничи напълно от тях.

Подобно на директора на общежитието, който беше обяснявал за „духовната хигиена“, доктор Слоупс също твърдеше, че въздържанието е единственият правилен път, с тази разлика, че тя подкрепяше думите си с научни примери:

Химичният анализ на еякулационната течност показва, че въпросната, наред с останалите си съставки, е особено богата на калций и фосфорна киселина — и двете, изключително важни субстанции в човешкия организъм. Следователно е огромна грешка да се смята, че семенната течност е нещо, което трябва да се изразходва често — цялата жизнена енергия, използвана при една еякулация, наред с ценните химически субстанции в нейния състав, може да бъде употребена за далеч по-съзидателна дейност.

Джеймс беше напълно убеден в истинността на написаното и бе решил, първо, да държи под контрол сексуалните си пориви и потенциалната неопетненост на душата си най-малкото до първата брачна нощ; второ, да стои настрана от проститутките и трето, да инвестира запасите си от калций и фосфорна киселина в трудовия процес. След като Джейн развали годежа им, първото не беше особен проблем, а второто така или иначе не го привличаше, но третата точка от плана не беше толкова лесна за изпълнение, колкото изглеждаше, особено предвид факта, че понастоящем самият той ставаше жертва на разбъркващия хормоните му южен климат. Опитваше се да избягва всячески рибните деликатеси, следвайки съвета на Джаксън, но въпреки това на един или два пъти му се случи да лиши работата си в ПСС от необходимата й доза калций. В резултат установи, че доктор Стоупс и директорът на пансиона грешат по един въпрос. Наместо да го превърнат в отчаяно жадуващ за секс, изгубил контрол над собственото си тяло звяр, тези малки прегрешения всъщност имаха противоположен ефект и му помагаха да се отпусне, за разлика от моментите, в които решаваше да бъде целомъдрен, но главата му непрекъснато беше изпълнена с мисли за жени.

А конкретно в момента тези мисли за жени го тормозеха особено настоятелно. Или за да бъдем по-точни, мислите за една конкретна жена. Когато в съзнанието му се промъкнеше образа на гола женска ръка, която му маха, или пък на смъкваща се от нечие рамо рокля, тези образи бяха свързани с едно-единствено лице — лице с дяволито изражение и предизвикателни, надменни очи — това на Ливия Пертини.

Ликът й го навестяваше дори и в ужасно неподходящи моменти. Докато провежда разпит например или пише доклад, в един момент мислите му бяха насочени към работата, а в следващия някакво хладно, натрапчиво усещане се плъзваше нагоре по гръбнака му, щом си представеше как Ливия притиска устни към неговите. Или си припомняше хладната кожа на бузата й, меката топлина на ушите, едва доловимия пулс отстрани на шията… Най-неприятното от всичко бе, че тялото му реагираше по доста недвусмислен начин на тези образи и често му се налагаше бързо да сложи някаква папка в скута си, преди жената, която разпитваше, да реши, че тя е причината за този отклик от негова страна.

Наранената ръка не му създаваше проблеми, но той реши, че би било разумно да го прегледа и истински лекар.

— Много добра превръзка — отбеляза докторът, докато развиваше импровизирания бинт на Мариса. Огледа внимателно раната. — Няма и следи от инфекция. Какво каза, че е използвало това момиче?

— Мед — повтори Джеймс. — Освен това накара някаква пчела да ме ужили. Не може това наистина да е помогнало, нали?