Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Точно в този момент танкът се закова на място. Оръдието бавно се насочи надолу и Джеймс се взря в смъртоносната чернота на огромното дуло. Усети прилив на лишена от всякаква логика ярост. Щеше да си умре тук — девствен и далеч от дома, при това само защото шибаните италианци не бяха се подчинили на шибаната му заповед.

Люкът се отвори и над него се подаде някакво лице. Джеймс забеляза, че въпреки петната от машинно масло това всъщност беше едно много привлекателно лице с големи очи, деликатни скули и черни вежди. Все приятни черти, понастоящем обаче изкривени от гняв.

— Защо, в името на всички светии, си се изтипосал така насред пътя, идиот с идиот? — кресна лицето на италиански. — Можех да те сгазя!

— Заповядах да спрете — подчерта Джеймс.

— И защо трябва да спирам, при положение че е много по-лесно ти да се мръднеш от пътя ми.

Жената положи ръце върху корпуса и се измъкна от люка, като при това й движение Джеймс забеляза прелестно загорял от слънцето дълъг и изящен крак. Карабинерите дружно си поеха дъх. Докато тя се спускаше от танка на земята, някои от най-предприемчивите бързо пристъпиха напред, за да й подадат ръка. Вече окончателно слисан от развоя на събитията, Джеймс попита:

— Това вашият танк ли е?

— Според мен е крайно очевидно, че първоначално не беше мой — отвърна жената язвително.

Карабинерите, вече явно забравили за ужаса си отпреди малко, се разсмяха. На онзи, който й бе помогнал да слезе от танка, очевидно никак не му се искаше да пуска ръката й, докато тя не се обърна към него с ослепителна усмивка и думите „Grazie mille“.

— Значи сте го откраднали? — настоя Джеймс.

Тя измъкна коси, които прочее бяха дълги, блестящи и много черни, от яката на роклята си, където явно ги бе прибрала, за да не й се пречкат в кабината, и отвърна нагло:

— Е, и?

— Опасявам се, че не можете да го задържите.

Младата жена премести поглед от танка към Джеймс и повдигна вежди:

— Очаквате от мен да си намеря немски танк и след това да го върна на германците? — попита тя невярващо.

Карабинерите се подсмихваха и я наблюдаваха очаровани.

— Трябва да го предадете на нас.

— В такъв случай ще бъде все едно вие сте го откраднали.

Карабинерите кимнаха като един и погледнаха към Джеймс, за да видят как ще отговори на това доста резонно обвинение.

— Само дето на нас ни е позволено да го сторим — подчерта той. — Защото ние сме печелившата страна във войната.

Тя се замисли за момент.

— Много добре. В такъв случай ще ви го продам. Направете ми предложение.

— Наказанието за незаконно притежаване на военна техника е десет години затвор.

— Сериозно? — удиви се тя. — Е, така или иначе, аз не притежавам никаква военна техника.

— Мадам, вие карате танк.

Тя разпери ръце:

— И какво от това?

Джеймс погледна многозначително към дулото на оръдието, стърчащо точно над главата му.

— А, това ли? — каза тя толкова невинно, сякаш го бе забелязала току-що. — Към него явно има прикачено някакво оръдие, но аз нямам нищо общо с тази работа. Машината, която карам, всъщност е трактор. Погледнете. — Тя посочи към задния край на танка, където беше закачено някакво примитивно устройство за оране.

— Мога ли да ви попитам имате ли някакво разрешително за управление на този… хм… трактор?

Жената явно се канеше да отговори, когато внезапно забеляза раната на рамото му.

— Ама вие сте ранен!

— Ще трябва да ви помоля…

— И кървите!

Джеймс погледна. Наистина кървеше. Заради адреналиновия прилив така и не бе забелязал, че целият му ръкав е подгизнал от кръвта.

— Нищо ми няма — каза той, но младата жена вече се беше обърнала и гълчеше карабинерите, задето си стоят спокойно и не правят нищо, докато капитанът им кърви до смърт. Дали имаха някакви превръзки? Не? В такъв случай той трябва да бъде отнесен до нейната къща, която за щастие се намира съвсем близо, където нейната сестра, магата, ще се погрижи за раната. Вижте, капитанът се олюлява, сигурно скоро ще припадне заради загубата на кръв. Трябва да седне и да постави глава между коленете си, докато приготвят носилка.

Няколко секунди по-късно Джеймс вече беше обгрижван от половин дузина карабинери, които работеха доста по-ефективно под командването на младата жена, отколкото под неговото. Във всеки случай щеше да се чувства малко по-сигурен, ако ентусиазираните болногледачи не размахваха автоматите си, докато натискаха главата му между коленете. От единия джип беше измъкната носилка, той беше положен върху нея, а след това повдигнат и понесен нанякъде толкова внимателно, все едно беше бебе.