Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Мариса се замисли.

— Ще ми трябва кръв от петел.

Ливия й подаде тигана.

— А какво ще кажеш за кръв от много стара кокошка?

— Ще свърши работа. Но, Ливия, нито една от нас не знае как да управлява танк.

— Е, и? — сви рамене Ливия. — Не може да е кой знае трудно. Войниците го правят, а повечето от тях изглеждат ужасно глупави.

Същия следобед те отидоха до мястото насред полето, където се бе повредил немският танк. Мариса извади бутилката, която бе взела със себе си и изсипа някаква отвратително воняща течност в резервоара. След това положи ръце върху корпуса на танка.

— Пробвай сега — каза.

Ливия се покачи върху огромната военна машина и влезе вътре. Беше много тъмно — единствената светлина проникваше през няколкото процепа в бронята. Тясната кабина смърдеше на машинно масло, мъжка пот и още нещо, което не можеше да определи с точност. Най-вероятно кордит 27.

Тя се настани в седалката и огледа механизмите за управление. Сториха й се доста прости. От двете й страни имаше някакви големи ръчки, които най-вероятно контролираха веригите. Точно пред нея тесен процеп предлагаше доста ограничен поглед към пътя отпред. Отдясно имаше няколко лоста и превключватели, чиято функция не й беше ясна. Забеляза един голям бутон, който може би включваше двигателя. Натисна го. Нищо не се случи. Тя премести ръчките в различни положения и опита отново. Този път целият танк се разтресе. За момент си помисли, че е стреляла с оръдието, но после осъзна, че вибрациите идват изпод краката й. Двигателят се беше задействал. Кабината се изпълни с гъст черен дим. Ливия натисна ръчките и машината се наклони напред.

Джеймс вече бе свикнал да разговаря с превъзбудени офицери, съобщаващи му по телефона за контранападения и други заплахи срещу сигурността, така че когато някакъв капитан от Сант Анастасия му се обади, за да го информира, че в околностите на Боскотрекасе е бил забелязан немски танк, той си спомни за предупрежденията на Джаксън и каза:

— Не се тревожете, този слух беше проверен и там няма нищо.

— Е, нямам представа колко старателно сте проверявали, но мъжът, който ми съобщи за това, се е сражавал в Африка. Той не преувеличаваше по никакъв начин и което е по-важно, запознат е достатъчно добре с немските танкове. Каза, че е видял съвсем ясно силуета на един, който се движел над Капела Нуова.

Джеймс разгъна карта пред себе си. Капела Нуова се намираше в подножието на Везувий, само на няколко мили от съюзническото летище в Терциньо. Ако в този район наистина имаше танкова дивизия, тя можеше да нанесе много поражения при едно потенциално нападение.

Той се обади на майор Хийткоут и обясни какво е положението:

— Мисля, че трябва да се обадим на летището, за да ги вдигнем под тревога, сър. Освен това няколко от нашите собствени танкове трябва да отидат там и да видят за какво става въпрос.

— Танкове? Откъде, за Бога, да ти ги изкопая тези танкове? — сряза го майорът. — Всяка бронирана машина, с която разполагаме в момента, е при Касино. Ще трябва да разузнаеш лично и ако в тази информация действително има някаква истина, да се обадиш за въздушни подкрепления.

— Ъъ, не е ли това по-подходяща задача за пехотата, сър? Или поне за някого, който е въоръжен с противотанкови оръжия?

— Вземи няколко карабинери с теб. И ако се наложи някой да умре в битката, постарай се това да бъдеш ти, а не те.

Карло и Енрико видимо се оживиха при мисълта за подобна екскурзия. На следващата сутрин доведоха половин дузина от другарите си, отново облечени като във филм за Капоне, с папийонки, гети, широкополи шапки и сака. Докато Джеймс успее да ги смъмри, някои от тях дори си направиха снимки, позирайки с автоматите си „Томпсън“.

— Без геройства — предупреди ги той. — Ако забележим нещо, ще се обадим на бомбардировачите. И не искам никой да стреля с оръжието си, освен ако не дам изрична заповед. Ще наблюдаваме от разстояние и ще се опитаме да останем незабелязани, което предвид облеклото ви ми се струва слабо вероятно.

Джеймс за първи път виждаше Везувий отблизо. Докато наблюдаваше вулкана от другата страна на залива, така и не бе осъзнал колко огромен е всъщност — не просто самотно възвишение, а цяла серия от предпланини и стръмни скали, които в един момент внезапно се издигаха нагоре към величествената двойка върхове Монте Сома и Монте Кона, където се намираше и самият кратер. Димът, който винаги се издигаше от него, гледан от Неапол, му се бе струвал нежен и ефирен, но сега беше зловещо надвиснал над главите им подобно на буреносен облак. Останките от древен огън, който просто отказваше да угасне.