Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Искам да си наясно, Алберто. Приемам хляба ти, защото нямам избор, но никога няма да споделя леглото ти.

Усмивката му си остана все така широка. Той бързо дръпна назад самуна, оставяйки го извън обсега й, подобно на момче, което дразни малката си сестричка, като не й дава играчката. Когато я видя как неволно протяга ръка, за да грабне хляба, се разсмя гръмко, след което я остави да го вземе.

— Някой ден ще осъзнаеш, че нямаш избор и по този въпрос. Това не е по-различно от улавянето на червеношийка. Първо й даваш трохички, за да привикне да яде от дланта ти, а след това… пуф! — Той демонстративно сви протегнатата си напред ръка в юмрук.

— Алберто, защо мен? — попита тя уморено. — Сигурен съм, че не го чуваш за първи път, но наоколо трябва да има поне дузина момичета, които биха си легнали с теб, без да се налага да полагаш чак такива усилия.

Той приближи лице към нейното, толкова близо, че можеше да усети дъха му върху бузата си. Ръката му се плъзна около кръста й.

— Разбира се, че има. Но аз съм решил, че искам теб, а пък и всички тук го знаят. Ако не успея да те получа, ще стана за смях. А в моята работа да си обект на присмех би могло да бъде опасно за живота. Трябва да те имам, Ливия.

Дебелите му, месести устни, увенчани с мустак, се притиснаха към ухото й, а езикът му се плъзна в него. Тя потръпна и от доволното му изгрухтяване осъзна, че отвращението й го възбуждаше много повече от евентуалното й желание да бъде с него доброволно. Мариса е права, помисли си тя: той не иска да го пожелая, иска да ме подчини. Тя си спомни за войника, който бе сграбчил китките й в едната си ръка, докато Пупета кървеше до смърт. Спомни си колко много го бяха възбудили опитите й да се измъкне от хватката му и хищническия блясък в погледа на наблюдаващия ги отстрани офицер. Веднъж осъзнали силата, изненадващо попаднала в ръцете им, мъжете сякаш се извращаваха по време на война. По-важният въпрос обаче беше дали след като са усетили омайващия й вкус, някога щяха да се откажат от нея?

За своя огромна изненада Джеймс най-накрая се срещна с неаполитанска жена, която без никакви съмнения беше наистина благопристойна.

Адресът го насочи към красива къща в предградията на Вомеро. Когато пристигна за разпита, бе въведен в гостна, обзаведена с много вкус и още повече пари. Емилия ди Каталита-Госта беше сгодена за офицер от генералния щаб, говореше малко английски и очевидно бе получила много добро образование. Деликатните й черти всъщност малко напомниха на Джеймс за неговата Джейн. Баща й също присъстваше, изискан джентълмен на около шейсет години, облечен в безупречен костюм. Той разказа на Джеймс за семейните имоти в Тоскана — до които понастоящем за съжаление нямаше достъп, защото се намираха отвъд фронтовата линия — и двамата скоро установиха, че споделят общ интерес към творчеството на Данте.

За Джеймс беше истинско удоволствие да прекара известно време в компанията на толкова приятни и учтиви хора. Когато избледняващата светлина на деня го подсети, че вече е крайно време да си върви, изобщо не му се искаше да се разделя с домакините си. Възможно най-деликатно той обясни на бащата, че докладът му няма да създаде никакви проблеми на синьорина Ди Каталита-Госта или на нейния годеник, и пожела на двамата дълъг и щастлив брачен живот. Също толкова деликатно бащата кимна, за да покаже, че е разбрал за какво става въпрос.

Джеймс помоли да разгледа останалата част от къщата, преди да си тръгне. Бащата на Емилия се поколеба.

— За нещастие няколко немски офицери бяха разквартирувани тук по време на окупацията. Срамувам се да ви покажа останалите стаи в състоянието, в което ги оставиха тези животни. Но за нас ще бъде истинска чест, ако дойдете на вечеря след седмица или две, когато всичко бъде подредено и изчистено.

Джеймс каза, че разбира, и се уговори с Емилия и баща й да им дойде на гости след две седмици.

— Има и още нещо — каза синьор Ди Каталита-Госта. — Предполагам, че бих могъл да го нарека услуга, въпреки че не желая да злоупотребявам с добрината ви и да ставам прекалено нахален.

Джеймс го увери, че ще направи всичко по силите си, за да изпълни молбата му.

— Не бих искал да изпреварвам събитията, защото в крайна сметка все още не сте предали доклада си. Но ако прецените, че одобрявате този брак, както се осмелявам да се надявам… дъщеря ми, която е много религиозна, би желала да се омъжи в първата неделя от Великите пости. Това е нещо като традиция сред хората от добрите семейства — да се бракосъчетаят на този ден в Дуомото 26 — Той сви рамене. — Аз също се ожених на този ден. Това е просто традиция, нали разбирате, но знам, че би означавало много за майката на Емилия, нека Господ дари душата й с покой.