Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Имаш ли пистолет в кобура си, Джеймс?

— Да. Защо?

— Моля те, застреляй ме веднага. Защото ако ти не го направиш, интендантът ще го стори.

Отне им няколко часа, за да решат проблема със замяната на разграбения джип. Джеймс отказа предложението на Малони да хапне колационе инглезе, английска закуска, която — знаеше го от опит — също се приготвяше от консерва „Месо и зеленчуци“, но надлежно прегорени в тиган, а не претоплени в тенджерата, взе мотора си и се насочи към красивата къща във Вомеро, където бе разговарял със синьорина Ди Каталита-Госта и баща й.

Установи, че вратата е отключена. Беше много тихо. Той влезе в стаята, където бе провел разпита, и я завари доста по-празна, отколкото я помнеше. Прекрасните картини, тежките мебели, антиките — всичко беше изчезнало, заменено от доста по-ново обзавеждане в стил арт деко. Върху облегалката на един стол беше хвърлено мъжко палто. Джеймс чу шум зад една от вратите в далечния край на помещението.

Той отиде до нея и натисна дръжката. На пода мършав мъжки задник се движеше ритмично между чифт женски крака.

— Съжалявам — възкликна Джеймс и отстъпи назад.

След това замръзна. Чули гласа му, мъжът и жената се бяха обърнали към него. Мъжът, който толкова енергично правеше любов с Емилия ди Каталита-Госта, беше не друг, а собственият й баща.

— Доколкото разбирам, сме изправени пред епидемия от чудеса — каза бавно майор Хийткоут. Той сведе очи към доклада в ръцете си, като на равни интервали от време прекъсваше четенето, за да стрелне намръщено Джеймс с поглед.

Джеймс прекрасно знаеше какво е съдържанието на доклада. Това, което бе пропуснал да отчете като фактор в Дуомото, беше, че в Неапол гладуват още много свещеници. В резултат разпятията из целия град в момента кървяха, потяха се, плачеха, растеше им коса, оплешивяваха, скърцаха със зъби и като цяло оживяваха по особено колоритен начин за радост на свещениците, в чиито църкви се случваха съответните чудеса. В църквата на Сант Аниело лично Исус Христос бе започнал доста оживен разговор със статуята на Дева Мария, факт, потвърден от няколко независими един от друг вестника. В Санта Мария дел Кармине същият трябваше да бъде бръснат редовно от кралския бръснар, защото брадата му растеше непрекъснато, докато в Сан Гаудисо Синът Господен бе започнал да намига на по-красивите момичета. Междувременно кръвта на градските светии беше развила богат набор от свойства, непознати досега на науката. Тази на някаква светица беше започнала да се втечнява всеки вторник точно в десет часа сутринта, докато кръвта на св. Йоан вреше всеки път, когато се четеше Светото писание.

Най-накрая майор Хийткоут остави рапорта на бюрото си.

— Въпреки всичко съм сигурен, че можеш да ми дадеш обяснение за всичко това — каза той със заплашителна учтивост в гласа.

— Сър — преглътна Джеймс, — италианците изглежда вярват, че над града е надвиснало някакво страховито бедствие. Свещениците просто злоупотребяват с лековерието им. В случая с Дуомото намерих за неуместно да се намесваме в нещо, което очевидно не беше наша работа.

— Предполагам, че си прав. Фактът, че цивилното население в момента е изпаднало в истеричен делириум, защото вярва, че съюзническите войски ще доведат Неапол до някаква неуточнена катастрофа, със сигурност не би трябвало да те засяга.

— Сър… — започна Джеймс отново.

— Не ме прекъсвай! — Майорът удари по бюрото в спонтанен пристъп на гняв. — Някои хора казват, че германците ще се върнат, за да изравнят града със земята, знаеш ли това? Други открито говорят за завръщане към фашизма. Междувременно ситуацията с черния пазар е излязла извън контрол и единствените хора, които не могат да си купят пеницилин на Виа Форчела — благодарение на теб, разбира се — са собствените ни медици. Улиците са залети със сифилитични момичета, които заразяват войниците ни, американците се оплакват, че ПСС им дължи един джип, и — за малко да забравя — той вдигна друг доклад от бюрото, — с твое одобрение един от любимите офицери на генерал Кларк се е оженил за любовницата на бивш високопоставен фашист. — Той погледна Джеймс изпод вежди. — Имаш ли какво да ми кажеш за това?

— Мислех, че въпросният мъж е бащата на госпожица Каталита-Госта, сър.

— Той ли ти каза това?

— Така като се замисля, сър, всъщност изобщо не го е правил. Но определено създаваше подобно впечатление. Сподели неща, като например… ъъъ… че мъртвата майка на Емилия би се радвала много, ако тя и майорът се оженят бързо. Освен това бяха взели отнякъде антични мебели, за да накарат любовното си гнезденце да прилича на истински дом.