Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Боже всемогъщи — промълви завистливо Джеймс.

— Спокойно, това не е наше. Взехме го от немското консулство.

Поне това им го признавам на швабите, поддържат безупречни архиви. — Докато говореше, откри правилния рафт, извади една папка и я подаде на Джеймс.

Първото нещо в нея беше писмо на италиански от доктор Скотера до немското консулство. Джеймс го прегледа набързо. Доктор Скотера обясняваше, че иска да предложи услугите си на информатор. Държеше да стане ясно, че не желае пари за услугите си, а дори и хер Хитлер да му предложел такива, той със сигурност щял да откаже, защото подобни съмнителни сделки, колкото и невинни да изглеждат на пръв поглед, биха могли да поставят под съмнение истинността на информацията за тези, с които ще бъде споделена. Бил мотивиран да дойде тук единствено от желанието правдата и законът да възтържествуват — това винаги е било движещ мотив в неговия личен и професионален живот — съчетано с възхищението му от германците и не на последно място, с надеждата, че социалистическите копеленца, разпръскващи своята поквара над целия свят, ще бъдат подобаващо наказани. Писмото завършваше с предложение немците да проведат разговора с него на достатъчно спокойно място, като например някой бар.

— Ах, проклетникът! — каза Джеймс ядосано. — Опитвал се е да си уреди сметките. Дори ме накара да му взема чаша марсала.

— Това да не е онова вино, в което барманът чуква яйце?

Джеймс кимна.

— Видя ми се ужасно слаб. Това яйце най-вероятно е било първата му храна за седмицата.

Ерик Винченцо се разсмя:

— Бил си фотуто, както казват в този край. Това означава…

— Знам какво означава — каза Джеймс. — Преебан. Прецакан.

— Аха… говориш италиански доста добре, нали? Забелязах, че писмото не те затрудни изобщо.

— Ти не говориш ли?

— Уча се, но работата върви бавно.

— Звучи странно за човек, носещ фамилията Винченцо.

— Аз съм трето поколение. Нашите искаха да бъда истинско малко американче, така че отказваха да говорят италиански вкъщи. Не че това попречи да ги затворят за шест месеца с обвинението, че са съюзници на враговете ни, когато започна войната. — Той кимна към папката в ръцете на Джеймс. — Искаш ли да обменим информация?

— Каква по-точно?

— Е, приемам, че мотивите на доктора не са били особено благородни, но това, което ти е казал, може да ни свърши работа. Ще трябва да изясним нещата с началството, но ми се струва, че една съвместна операция ще е от полза и за нас, и за вас.

Висшите офицери на британците и американците одобриха идеята за съвместна операция срещу черния пазар, стига тя да бъде осъществена под командването на едната страна. Любопитният момент беше, че началникът на американския отдел смяташе, че работата е по-подходяща за британците, докато майор Хийткоут бе убеден, че подобна задача приляга повече на американците. След известни спорове най-сетне беше решено, че Джеймс и Ерик ще докладват на майор Хийткоут.

Операцията започна по зазоряване на следващата сутрин и бе разделена на две части. Италианските карабинери, с други думи — Карло и Енрико, — трябваше да обиколят всички места на Виа Форчела, на които се продаваха крадени стоки. За огромна изненада на Джеймс двамата приеха задачата с ентусиазъм и се облякоха за целта като статисти от филм за Ал Капоне — с широкополи шапки, сака, папийонки и гети. От някакъв шкаф измъкнаха и доста впечатляващи на вид автомати „Томпсън“, до които Джеймс искрено се надяваше подчинените му да прибягват далеч по-рядко от своите киноидоли, въпреки че заради начина, по който италианците ги размахваха щастливо из въздуха, доста се съмняваше в това. Междувременно Джеймс и Ерик отидоха да претърсят жилището на аптекаря.

Синьор Сагарела тъкмо закусваше, когато двамата почукаха на вратата му. Той прие хладнокръвно новината, че двамата планират да се ровят из нещата му, за да търсят контрабанден пеницилин.

— Няма проблем — сви рамене Сагарела. — Няма да откриете нищо тук.

Те претърсваха апартамента повече от час, но не откриха не само пеницилин, но и каквито и да било контрабандни стоки. За свое огромно разочарование Джеймс осъзна, че аптекарят е бил предупреден за идването им. Най-накрая обаче в някакво кошче под умивалника откри празно шишенце от пеницилин. Той го показа на Сагарела, чието спокойно изражение остана непроменено.

— Ще трябва да дойдете с нас — информира го Джеймс, неспособен да прикрие задоволството в гласа си.