Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Е — каза Джеймс, оставяйки химикалката си и правейки знак на сервитьора да им донесе сметката — това беше една изключително ползотворна среща, доторе. Няма да ви задържам повече, сигурен съм, че имате много работа.

— Да, разбира се — промърмори адвокатът неохотно. После изведнъж се разведри. — За малко да забравя — има едно нещо, което не ви казах.

— Наистина ли? Какво?

Доктор Скотера се приведе напред, за да прошепне в ухото на Джеймс:

— Край планината Везувий има дивизия от немски танкове.

Джеймс имаше смътен спомен, че някой му беше споменавал нещо за немски танкове в последните дни, но не можеше да си спомни кой.

— Имате ли доказателства?

— Информацията ми е от изключително надежден източник. Готов съм да заложа живота си за истинността на думите му.

Джеймс спря да пише.

— И кой е този човек? — попита, държейки химикалката над тефтерчето.

— Ще ви нападнат в гръб. Знаят, че всички ще бъдат избити, но за тях това е въпрос на чест — да умрат за техния фюрер.

Сега Джеймс си спомни: Джаксън изрично му беше казал да не се доверява на истории за немски танкове, окопали се край Везувий.

— Опасявам се, че вашият източник е погрешно осведомен. Тази информация беше проверена и се оказа невярна.

Доктор Скотера погледна с копнеж към бутилките зад бара.

— Има нещо друго обаче… — започна Джеймс.

Доктор Скотера се оживи:

— Да?

— Търговията с пеницилин на черния пазар. Знаете ли кой стои зад нея?

Доктор Скотера се разсмя.

— Разбира се. Всички знаят.

— Нужно ми е име — каза Джеймс и кимна към сервитьора за още две чаши марсала с яйце.

— Аптекарят, Сагарела. Той работи за самия Вито Дженовезе.

— Бихте ли казали това в съда?

Доктор Скотера го погледна стреснато.

— Ако се опитам да направя нещо подобно, ще бъда убит далеч преди да стигна до съдебната зала.

— В такъв случай къде мога да намеря синьор Сагарела?

— Не сте си наумили сериозно да го арестувате, нали? — Доктор Скотера беше толкова разтревожен, че се изправи на крака, въпреки че сервитьорът все още не бе приключил с наливането на марсалата. — Нямах представа, че планирате нещо толкова безразсъдно. Сериозно, като адвокат не ви съветвам да предприемате нищо такова.

— Но този мъж е престъпник, нали така?

Двамата се гледаха напрегнато, разделени от непреодолимата бездна на гледните си точки.

— Поне ми обещайте, че името ми няма да бъде замесено в това — каза доктор Скотера, трескаво закопчавайки копчетата на палтото си.

— След като не сте готов да дадете показания в съда, това няма да бъде особено трудно.

— Мислите, че съм страхливец?

— Мисля, че нелегалната търговия с пеницилин трябва да бъде прекратена. Тези кражби излагат на риск живота на войниците.

Доктор Скотера въздъхна:

— Когато поживеете в Неапол малко по-дълго, ще ме разберете. За да оцелееш в този град, трябва да бъдеш фурбо, хитър. Нещата тук стоят по този начин, независимо дали ви харесва или не.

След като доктор Скотера побърза да си тръгне, Джеймс даде знак на сервитьора, че иска сметката.

— Duecento lire — каза студено сервитьорът.

Джеймс го зяпна. Двеста лири? Това беше невъзможно.

— È troppo.

Сервитьорът сви рамене. Пиенето на яйца беше скъпо удоволствие.

— Momento — провикна се собственикът, който дотича от другия край на помещението с разтревожена усмивка на лицето. — Моля ви, днес заведението черпи.

— Длъжен съм да си платя — настоя Джеймс. — Но ще ми трябва квитанция.

Анджело въздъхна. Измъкна молив иззад ухото си и се зае да прави някакви изчисления върху една салфетка. Те продължиха доста дълго време и изглежда, че преминаваха през няколко сложни уравнения, включващи скоби, проценти и преизчисляване на валутния курс. Най-накрая Анджело извика „Аха!“, и триумфално шляпна сервитьора зад врата.

— Attenzione, cretino! Объркал си всичко!

После информира Джеймс, че сумата, която дължи всъщност, възлиза на четирийсет и пет лири.

Джеймс му подаде петдесетачка:

— Задръжте рестото.

— Много сте щедър, господине. — Анджело се поколеба за момент. — Случайно дочух някои неща от разговора, който проведохте преди малко.

— Чак от другия край на помещението?

— Имам изключително остър слух. Вижте, най-вероятно не бива да ви казвам това, но доктор Скотера беше прав поне за едно нещо. Предприемането на открити действия срещу черния пазар би означавало, че подценявате сериозно тези хора. Ще си създадете много врагове.