Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Запленен от всички тези безсмислици, Джеймс продължаваше да чете, когато вратата се отвори и в стаята влязоха трима мъже. Единият от тях беше майор и най-вероятно командващ офицер на Джеймс, така че той побърза да скочи на крака и да отдаде чест. Карло и Енрико погледнаха с безразличие новодошлите, след което се върнаха към работата си.

Майор Хийткоут беше на около четирийсет и имаше безкрайно уморен вид.

— Честно казано, изобщо не ми пука за жабарите — сподели той с Джеймс. — Просто искам да поставим този сектор под нещо, което поне бегло да напомня за контрол. Всички си мислехме, че по това време вече ще сме в Рим, но за съжаление швабите са се окопали на стотина километра от Монте Касино и ситуацията там е мътна и кървава. Можеш да дойдеш при мен, ако има нещо, с което не успееш да се оправиш, ама искрено се надявам да няма такива неща.

Джеймс се съгласи, че най-вероятно ще му се налага да притеснява майора съвсем рядко, и офицерите се насочиха към вратата. На прага Хийткоут се спря и се обърна, приковавайки Джеймс със стоманения си поглед.

— А, и по въпроса за сватбите. Гледай да направиш така, че момчетата да не се женят. Това разваля дисциплината и прави войниците мекушави. Никой не иска да умре, когато знае, че някаква италианска сеньорита му топли леглото на километри от фронтовата линия.

— Синьорина, сър.

— Моля?

— Сеньорита е на испански. — Внезапно осъзнал, че майор Хийткоут най-вероятно не е дошъл тук, за да получи урок по италиански, Джеймс бързо добави. — Не се тревожете, сър, Джаксън ме информира надлежно относно ситуацията с браковете.

— Радвам се да го чуя.

Майорът си тръгна, придружаван от единия мъж. Вторият — капитан с наситеносини очи, подаде ръка.

— Том Джефрис, Подразделение А — каза той бодро. — Приятелите ми викат Джъмбо. Кабинетът ми е на горния етаж, но както можеш да се досетиш, не се навъртам там често — добави той, намигвайки съзаклятнически.

В Подразделение А бяха шпионите. Джефрис очевидно искаше да каже, че през повечето време е на свръхсекретни мисии в тила на врага.

— Да, разбира се — усмихна се Джеймс. — Радвам се да се запознаем.

— Слушай, какво ще кажеш да хапнем някъде навън? Има едно ресторантче надолу по пътя, където приготвят страхотна супа с телешко.

И така, за втори път в рамките на двайсет и четири часа, Джеймс беше завлечен в „При Тереза“. Дори и да беше изненадан да го види отново, собственикът не го показа с нищо, въпреки че Джеймс леко се притесни, когато Анджело с намигване ги насочи към „обичайната маса на капитан Гулд“.

Докато ядяха, Джефрис разпитваше Джеймс за бойния му опит, който на този етап в най-добрия случай можеше да бъде характеризиран като „крайно ограничен“.

— Не се притеснявай, можем да те вкараме в някоя от нашите мисии в окупираните територии, за да постреляш малко по шваби — обясни Джефрис. — Човек с добър италиански ще свърши чудесна работа на момчетата.

Джеймс издаде някакви трудно определими ентусиазирани звуци, които трябваше да покажат на събеседника му колко много съжалява, задето е така претрупан с работа и най-вероятно няма да му остане време да отиде на някоя смъртоносна мисия с група кръвожадни маниаци, които не говорят италиански. В опит да смени темата, той отбеляза:

— Това, което каза майор Хийткоут за напредването на войските ни, е много жалко.

— И какво му е жалкото?

— Ами това, че не можем да преминем отвъд Монте Касино.

Очите на Джефрис проблеснаха.

— Зависи как гледаш на нещата. Помисли. Защо сме тук?

— За да победим германците?

Джефрис поклати глава.

— За да задържим германците на едно място колкото се може по-дълго, докато основното шоу се разиграва във Франция, ето затова. Последното нещо, което Чърчил би искал, е немските дивизии в Италия да се засилят обратно към Алпите и да подсилят защитата си там. Така, докато си мислят, че ни задържат тук, те всъщност падат в капана ни. Виж, Гулд, мога ли да ти дам един съвет?

„При Тереза“ очевидно беше място, където човек получаваше съвети.

— Разбира се.

— Цялото това шоу, всъщност цялата тази страна е просто една огромна, проклета диверсия. Така че ако бях на твое място, бих се забавлявал, докато мога 22.

Някаква жена се приближи към масата им. Беше висока и извънредно красива. Имаше дълга черна коса, оформена в сложна прическа, и бе облечена в прилепнала по тялото й рокля, която би изглеждала съвсем на място дори и в танцова зала в Мейфеър. Джеймс забеляза, че едното й око е стъклено, и то остана вторачено в него, когато жената се приведе, за да целуне Джефрис по бузата. При движението й се разнесе ухание на скъп парфюм.