Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Това е работа на Алберто — промърмори тя горчиво.

— Почти със сигурност.

— Сякаш ще се съглася да си легна с него, след като е сторил нещо подобно. Той е точно толкова глупав, колкото е и дебел.

— Не е глупав — каза тихо Мариса. — Той знае, че те отвращава, и не вижда смисъл в някакви опити да спечели симпатиите ти. Това, което иска, е те постави в толкова безнадеждна ситуация, че да нямаш избор.

Цели три часа войниците обикаляха методично остерията и фермата и вземаха всичко, което им попаднеше пред погледа. Обраха всички домати, узрелите и неузрелите; всичките тиквички и патладжани, дори и най-малките. Измъкваха картофите от пръстта и ги хвърляха отзад в камиона. Хвърляха по същия начин и пилетата, просто ги хващаха за краката и ги мятаха в каросерията, сякаш бяха зеленчуци. На този етап Нино се опита да протестира, но офицерът извади пистолета си и го насочи към челото на стареца, повдигайки вежди в безмълвен въпрос дали наистина желае да бъде застрелян. Жестът беше толкова небрежен, сякаш австралиецът предлагаше на Нино цигара, а не куршум.

А войниците продължаваха. Разбиха вратата към плевнята и събраха всички плодове, складирани там. Приближиха се и до кошера, но понеже нямаха защитни облекла, които да ги предпазят от ужилванията, пък и не знаеха как да извадят медените пити, просто го събориха и натрошиха. В отделението за съхраняване на млечните продукти взеха моцарелата от предишния ден, както и останалото във ведрото мляко. Тогава Ливия, която наблюдаваше всичко това от прозореца на стаята си, видя как един войник отваря вратата към пасбището.

— Не! — изкрещя тя. Мариса я стисна предупредително за ръката.

Войниците се опитаха да подкарат Пупета и Присила към камиона, но както можеше да се очаква, двете биволици бяха големи, упорити и нямаха никакво желание да се качат в каросерията. Тогава един от мъжете извади пистолета си. Други двама хванаха по-близкото животно, което се оказа Пупета, за рогата. Онзи с пистолета притисна дулото към челото й:

— Довечера ще има пържоли, момчета — извика той.

— Няма да стоя безучастно — промълви Ливия, останала без дъх от ужас.

— Почакай — почти проплака Мариса. — Не прави глупости…

Но Ливия вече беше отключила вратата и тичаше надолу по стълбите. Докато излизаше на двора, чу изстрела и видя как главата на Пупета се отмята назад. Очите на животното се завъртяха диво и тялото му се олюля. Но биволицата не падна.

Един от войниците свали пушката от гърба си и стреля в Пупета. Миг по-късно всички последваха примера му, откривайки огън. Куршумите късаха парчета месо от хълбоците й. Под ребрата зейнаха тъмни дупки. Мъжете крещяха весело, презареждаха и стреляха отново. Пупета се отпусна на колене, сякаш се бе почувствала твърде изтощена, след което падна на една страна. Краката й се раздвижиха като на куче, което сънува, че тича. След това се отпуснаха неподвижни. Настана тишина, в която отекваше единствено ехото от изстрелите.

— Ще ни трябва трион — подвикна един от войниците на Нино. Направи жест с ръка, имитиращ рязане. — Трион, чаткаш ли?

— Копелета — проплака Ливия, размахвайки юмрук във въздуха, след което падна на колене до тялото на Пупета.

— Ливия, връщай се вътре — извика баща й. Но беше твърде късно. Някакъв войник вече я беше сграбчил и я изправи на крака. Не беше очаквала, че ще е толкова силен. Когато го заудря с юмруци, усещането беше такова, сякаш блъскаше по дърво. Втори чифт ръце я хванаха и двамата мъже я хвърлиха в каросерията на камиона при откраднатата храна. Тя изпищя. Войниците й отвърнаха с радостни крясъци. Единият от двамата се качи след нея, изви ръцете й зад гърба и я хвана здраво за китките с едната си ръка.

— Пусни ме — изкрещя тя, но отговорът отново бяха радостни викове. За първи път през този ден тя усети, че я сковава ужас.

— Добре, момчета, стига толкова — обади се офицерът спокойно. — Изхвърлете я навън.

— Ще ми трябват само пет минутки — примоли се мъжът, който я държеше.

— Съмнявам се да са ти нужни повече от пет секунди, но не е в това въпросът. Ако искаш момиче, в Неапол има предостатъчно. В момента имаме работа.

Войникът я пусна с нежелание, но не и преди да пъхне ръка под полата й. Един от другите вече режеше задните крака на Пупета.

Когато и бутовете бяха хвърлени в каросерията при всичко останало, офицерът извади от джоба си портфейл, отброи няколко банкноти и ги подаде на Нино, без да каже нищо. Сто лири, много по-малко от цената на това, което бяха конфискували. Поколеба се за момент, преди да прибере портфейла.