Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Напомня ми малко на миди с яйчен крем.

— Щом казваш.

Джаксън дояде останалите си морски таралежи бързо, без да предложи повече на другаря си.

Докато се хранеха, той обясни на Джеймс какви ще бъдат останалите му задължения. В общи линии ПСС отговаряше за всичко, което би могло да застраши сигурността на Съюзническото военно правителство.

— На теория това означава, че трябва да събираш информация. На практика обаче в Неапол не можеш да научиш нищо по-полезно от някой и друг нелеп слух. Миналата седмица американците изсипаха половин дузина тъй наречени доклади, според които самоубийствена танкова дивизия се била окопала някъде край Везувий и се готвела да ни нападне в гръб. Отне ми три дни, за да докажа това, което така или иначе знаех — че става дума за пълни глупости.

— Не изглеждаш особено впечатлен от работата на нашите съюзници — отбеляза Джеймс.

— Е, няма как да отречеш, че ние имаме повече опит с тези неща. Африка, Индия и прочее. — Джаксън си доля още вино. — На нас просто ни е в кръвта да управляваме империя.

Джеймс промърмори, че немците разсъждават по абсолютно същия начин, но Джаксън не беше склонен да приеме иронията.

— Всъщност швабите са се оправяли доста добре с това място. Не са имали проблеми с венерическите болести примерно. Те просто тиквали в затвора момичето, което е предало инфекцията, а на съответния войник дръпвали един хубав бой пред очите на останалите, като наказание задето е опетнил чистата арийска раса, сещаш се. От нас се очаква да бъдем по-цивилизовани, което ни стоварва на главите най-различни неприятности.

Когато Джаксън поиска сметката, се случи нещо странно. Преди сервитьорът да я напише, Анджело, собственикът на ресторанта, се озова до масата им и обяви, че заведението черпи „британските тайни служби“. Той се поклони на Джеймс.

— Искам да ви поздравя с добре дошъл, капитан Гулд. Надявам се да ни посещавате често.

— Откъде знае името ми? — попита Джеймс, след като Анджело се отдалечи.

Джаксън сви рамене.

— Работата му е да познава всички.

— Това не ми харесва.

— Какво те притеснява?

— Това е първата ми вечер в Неапол. Не мога да започна работата си тук, приемайки… ами нещо, което реално може да бъде изтълкувано като подкуп.

— Опасявам се, че всичко в Неапол функционира точно по този начин. Услужи ми и аз ще ти услужа. Анджело не е искал да те обиди по никакъв начин.

— Но технически погледнато, това място дори не би трябвало да е отворено!

— Те се връщат отново към нормалния си начин на живот. Той просто е по-различен от нашия, ще трябва да се примириш с това.

— Това няма никакво значение. Настоявам да платя моята половина от сметката — отсече Джеймс и повика сервитьора.

— Il conto — каза онзи с широка усмивка, когато разбра какво се иска от него, и остави листчето върху масата. Джеймс погледна изписаната сума: та това бяха надниците му за повече от две седмици!

— Мога ли да ти дам един последен съвет, Гулд? — попита Джаксън, след като Джеймс приключи с плащането.

— Разбира се.

Джаксън се поколеба за момент. След това произнесе бавно:

— Това място няма нищо общо с родината ни. Тук не действат никакви правила, съществуват единствено заповеди. От теб се очаква просто да следваш заповедите и всичко ще бъде наред. Започнеш ли да си задаваш въпроса какъв е смисълът от това или онова, ще полудееш.

Малко след като излязоха от ресторанта, двамата станаха свидетели на неприятна сцена. Двама британски войници биеха някакво местно момче на не повече от петнайсет години. Единият го държеше за ръцете, докато другият го налагаше с крак от стол. По лицето на момчето се стичаше кръв. Красиво тъмнокосо момиче, не много по-голямо от момчето, стоеше на 2–3 метра встрани и наблюдаваше безпомощно побоя.

— Какво става тук? — извика Джаксън гневно. — Спрете веднага.

Войниците неохотно пуснаха жертвата си, докато двамата офицери от ПСС крачеха бързо към тях.

Оказа се, че по-рано същия ден момчето се е изживявало като сводник на сестра си. Цената била уговорена, но момчето взело парите — или по-точно трите кутии цигари, за които е била спазарена сестра му — след което двамата просто избягали. Войниците ги засекли съвсем случайно на улицата и решили да им дадат урок. Джеймс записа имената и номерата им, въпреки че на всички беше ясно, че наказание няма да последва, след което ги отпрати. Двамата войници продължаваха да мърморят закани под нос, докато се отдалечаваха.