Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Единствено Дино изрази негодувание, припомняйки, че всички тези планове се основават на това, че партизаните ще притежават достатъчно тежко въоръжение, за да могат да спрат германците.

— Абсолютно си прав — съгласи се Джъмбо. — Ще получите всичко, от което имате нужда. Оръжията ви ще бъдат спуснати от самолет далеч преди германците да стигнат до тук.

Немското отстъпление съвпадна с повишаването на температурите. Дори и тук, сред хълмовете, жегата беше непоносима и много от партизаните ходеха голи до кръста, без обаче да свалят шалчетата си. Някои от жените носеха мъжки потници вместо ризи. Джеймс забеляза, че въпреки това разголване нито една от тях няма проблеми с мъжете. Всички бяха прекалено заети с приготовленията.

Изкопаха окопи и той използва опита си от Анцио, за да даде няколко съвета. Част от мъжете се възпротивиха, когато настоя изкопите да са дълбоки поне три метра и да се добавят дървени трупи и чували с пясък за доукрепване. Тук просто не бяха наясно с експлозивната мощ на немска осемдесет и осмица. Въпреки протестите обаче всичко беше направено точно както бе препоръчал. Дино се погрижи за това.

Самият Дино все още се притесняваше за липсата на тежко въоръжение.

— Ние копаем картечни гнезда — каза той на Джъмбо, — но кога ще имаме и оръжия, които да сложим в тях?

— Скоро — увери го Джъмбо. — Можеш да си сигурен, че от щаба ще ги доставят навреме. Аз ще имам грижата за това.

Когато останеше насаме с Джеймс обаче, той даваше воля на собствените си притеснения по въпроса:

— Чувам някои крайно странни неща по радиото — довери му Джъмбо. — Очевидно току-що сме изтеглили седем дивизии от Италия и сме ги пренасочили към нова бойна линия в Средиземноморието.

— Но в това няма никакъв смисъл! — възкликна Джеймс. — Защо им даваме шанс за числено превъзходство сега, когато почти сме успели да ги довършим?

— И на мен ми се струва доста глупаво — призна Джъмбо. — Просто се надявам… е, че някой не е решил да направим нещата по-трудни за италианците.

— Но защо някой би искал подобно нещо? — попита Джеймс. И после внезапно бе осенен от прозрение. — Всъщност мисля, че вече знам отговора на този въпрос.

— За какво говориш?

— Джъмбо, необходимо е да съберем партизанските командири. Трябва да им кажем, че тежкото въоръжение, което чакат, може изобщо да не пристигне.

— Докато бях в Неапол — обясни Джеймс. — Видях един документ. Строго секретен документ. По онова време изобщо не можах да схвана какво му е толкова секретното — това беше просто анализ на потенциалната политическа ситуация в Италия след войната.

Той замълча, за да събере мислите си. Дино, Джъмбо и партизанските лидери го гледаха внимателно и чакаха да продължи.

— Най-общо казано, в него ставаше дума за това, че сред италианците най-организираната и дисциплинирана политическа група са партизаните. Авторът на документа смяташе, че след войната кралят най-вероятно ще абдикира и комунистите ще вземат властта. Той не беше никак щастлив от подобно развитие на нещата — предвиждаше комунистическа суперсила, която ще се разпростре от Москва до Милано.

— Е, и? — попита Дино. — Това наистина трудно може да мине за секретна информация.

— Това не е било просто анализ на политическата обстановка — каза Джеймс. — Било е план за действие.

Настана тишина, докато партизаните осмисляха думите му.

— Искаш да кажеш, че планът е бил да бъдем предадени? — попита накрая Дино.

— Просто казвам, че някои хора ще бъдат много доволни, ако силите и числеността на гарибалдините бъдат намалени от германците. Що се отнася до политиците, войната в Италия вече е изпълнила целите си — тук бяха задържани двайсет и пет немски дивизии, които иначе щяха да стигнат до Франция. Сега войната е почти спечелена и те изтеглят съюзническите дивизии от Италия, оставяйки комунистите да се погрижат за германците. И обратното. Както казваше моят командващ офицер — тук се следва принципът „с един куршум два заека“.

— Джъмбо? — промълви тихо Дино. — Възможно ли е това да е истина?

Джъмбо кимна.

— Опасявам се, че в думите на Джеймс има смисъл. В края на краищата армейските командири трябва да правят това, което им кажат политиците.

— Трябва да отмените атаката — заяви Джеймс. — Каквото и да ви спуснат от самолетите, мога да се обзаложа, че в сандъците няма да откриете тежкото въоръжение, от което имате нужда.

— Не можем да отменим атаката — каза Дино. — Това, че нашата смърт ще послужи за някакви подмолни политически планове, не променя нищо. Ние се посрамихме, когато приветствахме фашистите в страната си. Не можем просто да си стоим спокойно и да гледаме как немската армия ни подминава, без да й нанесем своя удар. — Той погледна към другите командири. — Съгласни ли сте с мен?