Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Това последното си го измисли!

— Не, не съм.

— Но в тези неща няма никаква логика.

— Ако планираш да се ожениш за мен, Джеймс — промърмори сънливо тя, — трябва да се откажеш от крайната си привързаност към логиката. Във всеки случай годежът ден преди да влезем в битка с германците си е чисто предизвикване на съдбата.

Докато се връщаха към лагера, попаднаха на Джъмбо, който почистваше единствената картечница на партизаните. Той погледна Джеймс въпросително и младият офицер вдигна палец във въздуха.

Малко по-късно дойде при него, за да му помогне.

— Значи всичко е наред между вас двамата с Ливия?

— Дори повече от добре. — Джеймс установи, че не може да спре да се усмихва щастливо. — Тя иска да изчакаме края на войната, но мисля, че после ще се оженим.

— Поздравления, това е страхотно. Надявам се да бъдете много щастливи. — Джъмбо се занимава мълчаливо с картечницата няколко минути, после добави — Предполагам си разбрал за малкия проблем на Елена. С отдавна изгубения й съпруг.

— Спомена ми нещо такова — промърмори Джеймс притеснено.

— Сега, когато Рим е освободен, предполагам ще успеем да го разрешим.

— Предполагам. Въпреки че… ъъъ… може да отнеме известно време.

— Работата е там — каза Джъмбо, — че ако се омъжи за мен, ще трябва да спре с проституирането. Хората не очакват подобни неща от леките жени, нали разбираш, да се прибират у дома при съпруга си всяка вечер и да му приготвят вечеря. Винаги съм го знаел. Просто го смятах за едно от онези неща, които е по-добре да останат неизказани.

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо.

— Предполагам. Жалко само, че тази проклета война няма да продължи още мъничко — отбеляза печално Джъмбо. — Е, ти, разбира се, гледаш на нещата по друг начин. Както и да е. Поне си прекарах наистина страхотно. — Той огледа сглобената отново картечница. — Ето това бебче ще се погрижи за швабите.

Постепенно процеждащите се на север германци се превърнаха в буен поток. Съюзническите войници продължаваха с безмилостните си атаки и немците започнаха да се изсипват по планинските пътища като вода през разрушена язовирна стена. Шумът на моторите и ударите на маршируващи нозе отекваха в мрака.

— Още е рано — заяви Дино. — Трябва да изчакаме пехотата.

Партизаните оставаха скрити и наблюдаваха безкрайната процесия от сиви униформи, която минаваше край тях. Чакаха.

Два дни по-късно съгледвачите им съобщиха, че са забелязали колона войници, идваща от юг.

Партизаните изчакаха до здрачаване. После ръмжащият звук ги извести за пристигането на конвоя. Малко по-късно се чу и пеене.

— Войници — обяви Джъмбо. — Войници и камиони. Съдейки по звука, са доста на брой.

— Желая късмет на всички ви — каза Дино. — Чакайте моята команда.

Шумът, който вдигаха приближаващите се през долината германци, ставаше все по-силен. Скоро ги видяха на хоризонта. В бледата светлина на угасващия ден напомняха за сива река от лава, напредваща неумолимо натам, където се бяха спотаили партизаните.

Първите камиони почти бяха подминали мястото на засадата, когато Дино извика:

— Сега!

От добре прикритите окопи моментално бе открит картечен огън. Германците се разпръснаха, за да потърсят прикритие. Точно тогава втората група партизани се появи на възвишението зад тях и ги принуди със стрелба отново да излязат на открито. Първоначалният успех на акцията обаче не трая дълго. Една бронирана кола отвърна на огъня, а дисциплинираните и опитни немски войници започнаха да оформят малки бойни отряди.

Началото на битката беше объркано и шумно, но сега вече настана истински хаос. Мъжете напредваха и стреляха без прекъсване, докато дулата на оръжията им се нажежиха до червено. Джеймс се огледа притеснено за Ливия, но не я забеляза никъде. После германците вече бяха навсякъде около тях и престрелката премина в серия от ръкопашни схватки. Вече нямаше време да я търси и дори да мисли за друго, освен за мъжете, които го нападаха, и тези, които се биеха редом с него.

Той чу познатия звук, наподобяващ забиващ се в дървесен ствол моторен трион. Научил се бе да го разпознава и да изпитва ужас от него в Анцио — това бе звукът на картечницата „Шпандау“. Германците я бяха разположили малко по-надолу по пътя до един камион и стреляха безогледно, покосявайки свои и чужди в отчаяното си желание да обърнат хода на битката. Джеймс скочи в окопа и се озова до приклекналия там Джъмбо.

— Тоя „Шпандау“ ще бъде сериозен проблем — отбеляза приятелят му. — Но мисля, че решението за него е някъде тук. — Той измъкна немска мина от джоба си. — Трябва само да изчакам малко, всеки момент ще им се наложи да сменят пълнителя.