Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Трябват ни оръжия, не храна — отбеляза тя строго.

— Като те гледам, май имате спешна нужда и от двете. — Ливия бе дори по-слабичка от последния път, когато я беше видял. Той разчупи моцарелата, след което й подаде едно парче. — Опитай.

Тя си отхапа.

— Не е особено хубава — оплака се. После отхапа отново. — Освен това е стара — добави. — И не е добре приготвена. Прекалено е водниста. Няма нищо общо с моцарелата от Кампания.

— Не можах да намеря по-добра.

— Изобщо не е трябвало да си пилееш парите. — Тя отхапа отново. — След войната трябва да си намеря достойна заместничка на Пупета. Нали знаеш, трябват години, за да отгледаш свястна биволица. Това сирене сякаш е направено от млякото на някой болен дърт вол.

Беше останало съвсем малко моцарела, така че и той си отчупи парченце, за да я опита. Може и да не беше свежа и вкусна като нейната, но въпреки това устата му се изпълни със сладкия мек аромат на росни пасбища с тучна трева и благоуханни билки.

— Освен това е много малка — продължи с критиките Ливия, докато си взимаше последната хапка. — Само римлянин може да ти продаде моцарела недорасляк. Надявам се, че не си платил повече от няколко лири за това нещо.

Джеймс, който всъщност беше дал цялото съдържание на портфейла си за сиренето, поклати глава.

Двамата седяха заедно дълго време. Ръката му бе обгърнала раменете й.

— Джеймс — промълви Ливия с въздишка, — трябва да ти кажа нещо.

— Знам за Алберто. Мариса ми разказа всичко.

— И ти дойде въпреки всичко? — попита тя изумено. — Бих те разбрала, ако вече не искаш да имаш нищо общо с мен.

— Но аз искам да бъда с теб! Не е ли очевидно? Виж, тази война промени всичко. Сега ще трябва да преосмислим нещата. Да решим за себе си кое е правилно и кое грешно.

Тя кимна.

— Хората тук казват, че трябва да се отървем от буржоазното лицемерие.

— Е — промърмори той замислено, — това май е малко крайно. Не е нужно човек непременно да е буржоа, за да бъде лицемер. Не мисля, че е задължително да се отървем от едното, за да се освободим от другото.

— Моят прескъп Джеймс. Рационален, както винаги.

Последва дълга пауза. Той тъкмо се чудеше какво се върти из главата й, когато тя заговори отново:

— Виж, има нещо, което трябва да разбереш. Вече гледам на живота по различен начин. Идването ми тук… битките… нещата, които видях… всички тези неща ме промениха. В момента съм на първо място комунист, на второ — войник, а жената… е, тя май не се класира дори за третото място. Това, да бъда жена, вече е на последно място в списъка.

— Но ти няма винаги да бъдеш войник.

— Така е, но си мисля, че вече винаги ще си остана комунист. А това в някаква степен означава, че ще бъда и войник. Кой мислиш, че ще оправи нещата, след като войната свърши и твоите хора се върнат по родните си земи? Някой трябва да попречи на изроди като Алберто да правят с тази държава, каквото си поискат.

— Ясно. Да разбирам ли, че все още не желаеш да дойдеш с мен в Англия?

— Не мога да напусна Италия. Не и след всичко това. Не и след всичко, което хората тук преживяха. Съжалявам, Джеймс.

— Това е интересно — отбеляза той. — Защото самият аз не планирам да се връщам в Англия. Или най-малкото не планирам да се връщам там за повече време, отколкото е необходимо, за да си подам документите за демобилизация, преди да дойда отново тук.

Тя го погледна, без да е сигурна дали говори искрено.

— Искам да остана в Италия — каза той нежно. — С теб, ако желаеш да бъдем заедно. Без теб, ако ме смяташ за недостоен. Човек не може да избира родното си място, но може да избере къде да прекара живота си. А аз искам да прекарам своя тук.

Имаше проблем с продоволствията, които Джъмбо и Джеймс бяха докарали. Сандъците съдържаха пушки и пистолети, подходящи за малки по мащаб операции, докато партизаните искаха нещо, с което могат да се противопоставят на мощта на изтеглящата се немска армия — картечни пистолети „Стен“, гранати и полуавтоматични оръжия.

— Искаме тези неща от месеци — изръмжа Дино с разкривено от гняв лице. — Как е възможно да объркате доставката?

— Станал е някакъв административен гаф — успокои го Джъмбо. — Най-вероятно в момента някой някъде се чуди какво да прави с всичките тези пистолети „Стен“. Ще се свържа с щаба и ще наредя да доставят оръжията, които ви трябват. Междувременно можем да се заемем с плана за действие.

Лидерите на другите партизански отряди в района бяха свикани на обща среща. Джъмбо разпъна картата на областта и с помощта на Джеймс, в ролята на преводач, обясни какво трябва да направи всяка ударна група. Имаше много въпроси, но не и възражения. Военната дисциплина на партизаните беше безупречна. Освен това Джеймс забеляза, че Джъмбо наистина е добър в това, което прави. Той притежаваше умението да вижда отделните компоненти от битката като физически обекти, като съчетания от въоръжение и географски условия: преместване на тази група към това възвишение, което би осигурило възможност на друг отряд да премине тази река…