Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Всеки следобед, времето, по което немските патрули бяха най-активни, партизаните оставаха в лагера и събрани на малки групички, си организираха семинари по теория на комунизма. За Ливия те бяха истинско откровение. През целия си живот бе смятала политиката за нещо, от което жените винаги бяха държани настрана и което, доколкото бе схващала, се състоеше основно в мрънкане относно корупцията и разни подобни неща, съчетано с пълна неспособност да се постигне някакво подобие на обществена справедливост. Сега за първи път някой наистина сядаше, за да й обясни какво точно представляват социалните прослойки — каква бе разликата между собствениците на фабриките и работниците във фабриката, както и защо първите всячески се опитваха да намалят надниците на вторите, но с уговорката, че ако работниците гладуват или останат на улицата, те нямат нищо общо с тази работа; защо с жените се отнасяха като с вещи или защо в крайна сметка мнозинството винаги работеше за малцинството. За своя собствена изненада Ливия осъзна, че самата тя се превръща в следовник на комунистическите идеали. Най-накрая някой предлагаше алтернатива на бедността и експлоатацията, които я бяха заобикаляли, откакто се помнеше. Италия беше страна, благословена с ресурси, и всичко, което трябваше да направят, бе просто да ги разпределят справедливо между всички. Ако човек имаше нужда от доказателство, че комунистическата система е ефективна, просто трябваше да погледне Русия. Именно руската армия бе обърнала хода на войната за Съюзниците, обясни й Дино, и това беше станало, защото руските войници вярваха в системата, за която се сражаваха. Ако италианските комунисти можеха да покажат, че са също така добре организирани, те неизбежно щяха да сформират първото следвоенно правителство и в страната щяха да започнат реформи, водещи към политическо и социално равенство.

Нещо повече, комунистите дейно окуражаваха жените да гледат на себе си като на напълно равни с мъжете. Както на никого не трябваше да се позволява да се възползва от труда на друг човек заради един прост договор, така и никой не можеше да притежава дадена жена, просто защото е сключил брак с нея. Дино й обясни, че бракът и проституцията бяха двете страни на една и съща капиталистическа монета, а на всичко отгоре проституцията беше по-малко неморалната от двете, защото мъжът, който наемаше жената, й връщаше свободата след края на съвместните им занимания, докато бракът беше равносилен на робство.

Ливия не се съгласи напълно с това. Тя смяташе, че има мъже, които възприемат брака като партньорство между равни, а не като придобиване на собственост, но трябваше да признае, че те бяха рядкост, а законът и Църквата бяха изключително единодушни в третирането на жената като лично имущество на нейния съпруг. За нея партизаните бяха първата организация, която смяташе представителите на двата пола за равни.

— Пушката не се интересува кой я държи — каза Дино. — А германския труп не го е грижа дали е бил застрелян от мъж или от жена.

Когато погледнеше назад към последните години, Ливия установяваше, че нейният новопоявил се интерес към комунизма е бил неизбежен. Именно заради политиката Италия в момента беше приклещена в сблъсъка между Съюзниците и германците, политиката й бе отнела съпруга, но също така политиката я беше принудила да се омъжи толкова млада. Политиката бе допуснала нашествието на съюзническите войски в Италия, а заради местните корумпирани политици хора като Алберто бяха успели да се сдобият с власт. Политиката бе позволила на хората от Подразделение А да арестуват жени и да се отнасят с тях, все едно не бяха нищо повече от кутия с патрони, която трябва да бъде изстреляна срещу германците. Дино казваше, че наближаващият край на войната и смъртта на Мусолини ще доведат до политически вакуум, който за първи път щеше да позволи на обикновените италианци да се изправят срещу големите бизнесмени, мафията, държавата и Църквата, за да изградят за себе си обществото, което искат.

С цялата си енергия и страст, канализирани от тези нови идеи, Ливия се опиваше от всяка дума и скоро започна да задава въпроси. Задаването на въпроси тук винаги беше окуражавано, защото само чрез дебат можеше да се достигне до истината, също както историята беше процес от революции и контрареволюции, които в крайна сметка бяха движещите сили на прогреса. Скоро Ливия започна да се интересува от неща, за които Дино нямаше еднозначен отговор и затова тя започна да търси истината сама за себе си. Но в това нямаше нищо лошо, защото комунизмът осигуряваше идейните средства, с чиято помощ човек можеше да си отговори на всички въпроси.