Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Младият офицер наблюдаваше объркано как някакъв войник скочи от кабината и започна да напътства шофьора, който паркира пред повредената сграда.

— Какво правите? — попита Джеймс.

— Така е добре — извика войникът и удари с ръка по каросерията. После се обърна към Джеймс. — Капитан Гулд?

— Същият. Какво става тук?

— Е, значи сме на правилното място. — Войникът отдаде чест. — Редник Грифитс, Кралските инженерни войски. Слушах ви по радиото, сър?

— По радиото?

Грифитс кимна.

— Речта ви при визитата на генерала.

— Но… тя беше на италиански…

— Точно така. Вече се оправям доста добре с езика. Освен това слушах със съпругата си и тя ми помагаше с непознатите думи. Сигурно помните съпругата ми, сър. Алджиса Грифитс. Когато сте я срещнали, все още е носела моминското си име — Фиоре.

Джеймс го зяпна.

— Редник Грифитс. Разбира се! Вие сте човекът, който е убил трима германци с голи ръце и лъжица.

Грифитс леко се сконфузи.

— Ъъъ, да. Всъщност става дума за малка грешка в превода. В цялата работа наистина имаше намесена лъжица, но честно казано разполагах и с картечница. Просто по онова време не знаех как е картечница на италиански.

— Но какво, за Бога, правите тук? И кои са тези хора с вас?

Докато двамата говореха, от камионите бяха започнали да излизат още войници.

— Ами това е ефрейтор Тейлър — представи Грифитс някакъв мъж, който пристъпи напред и стисна ръката на Джеймс.

— Джина не е тук — каза Тейлър. — Остана вкъщи, за да се грижи за малкия Джеймс, но ви изпраща поздрави. За мен е истинска чест най-накрая да се запозная с вас, сър.

Грифитс продължи:

— Това е Бърт, съпругът на Виолета. А това там е Джим, той е довел Силвана със себе си… Магнъс и Адолората… Тед и Витория…

— Но аз все още не мога да разбера какво правите тук?

— Чухме, че имате някакви проблеми с вашето момиче. Разпространихме тази информация и… е, помислихме си, че е добре да дойдем, за да видим дали нямате нужда от помощ. Между другото, това там е дървеният материал. — Вторият камион беше паркирал пред остерията и няколко мъже измъкваха греди от каросерията. Редник Грифитс огледа критично повредите по сградата. — Изглежда по-зле, отколкото е в действителност. Можете да ми вярвате, бях строител, преди да се запиша в армията.

Джеймс въздъхна.

— Всички вие сте ужасно мили, но приятелката ми не е тук.

— Е, в такъв случай ще бъде най-добре да отидете и да оправите разногласията си, нали така? Можете да оставите нещата тук на нас.

Джеймс се поколеба.

— Мога ли да ви попитам нещо? Като женен мъж? Въпросът е доста… личен.

— Разбира се.

— Предполагам знаете, че Алджиса… така де… преди да се срещне с вас, е била… — той млъкна, без да знае как точно да произнесе грубата дума.

Редник Грифитс каза спокойно:

— Спала е с войници, сър, това е самата истина. И аз съм много щастлив, че го е правила.

— Щастлив? Но защо?

— Защото, ако не беше проституирала, щеше да умре от глад — отвърна той простичко — и аз никога нямаше да я срещна.

— Беше ли… беше ли ви трудно?

— Беше същински ад. Но не и наполовина толкова трудно, колкото би бил животът ми без нея. А в крайна сметка само това има значение, не е ли така? Това, което изпитваме един към друг.

— Да. — Съгласи се Джеймс. — Разбира се. — Подаде ръка. — Благодаря ви, редник Грифитс. Оказахте ми неоценима помощ.

Тон се обърна и забърза към джипа.

В Куестурата, главното полицейско управление, го въведоха при началника на полицията. Джеймс обясни защо е дошъл. Мъжът нареди да му донесат съответната документация и започна да я преглежда мрачно. По някое време заби показалец с една папка и я обърна към Джеймс:

— Ето. Няма никакви съмнения какво точно е станало. Ливия Пертини. Била е арестувана за проституция и е прегледана от лекар същия следобед. Отвели са я към лагера в Афрагола, при останалите момичета.

Джеймс усети как кръвта във вените му се вледенява.

— Къде е в момента?

Полицаят погледна часовника си.

— Предполагам, че вече са я качили на кораба, който отплава на север.

— Трябва да ги спрем. Станала е ужасна грешка.

Полицейският началник кръстоса ръце на гърдите си.

— Вие любовник ли сте й?

— Да, така излиза.

— Ясно. — Мъжът кимна замислено. — Нямали сте представа как точно си изкарва хляба, нали? Случват се такива неща.

— Тя не е проститутка. Освен това със сигурност не е заразена.

— Щом казвате. Във всеки случай вече нищо не зависи от мен. Тя е в ръцете на военните.