Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Не се тревожи, ще я открия — заяви твърдо Джеймс и се затича в указаната посока.

Зад него Мариса нервно кръстоса пръсти, чудейки се дали е постъпила правилно.

Той тича по пътеката, докато не стигна до голям чифлик. Под един навес беше паркирано блестящо червено бугати, а предната врата на къщата беше отворена.

— Ливия? — извика Джеймс.

Отговор не последва и той прекрачи прага. От кухнята го лъхна миризмата на готвено. По масата се търкаляха остатъци от храна, при това не от каква да е храна: ставаше дума за наистина скъпи и редки неща. Видя наполовина изяден омар и няколко отворени консерви с хайвер. Почти празна бутилка от „Мутон Ротшилд“ 48лежеше, паднала на една страна между две недоизпити чаши и две празни чинии.

— Ливия? — извика той отново.

Тогава чу някакъв звук от горния етаж. Скърцане на легло и женски викове, за които нямаше как да различи дали изразяват болка или удоволствие. Той изтича по стълбите и отвори вратата ритник.

В леглото имаше двама души, дебел мъж и някаква жена. Той видя голия й гръб, развятата черна коса и хвърлената върху близкия стол рокля, но жената, възседнала Алберто Спанца, не беше Ливия.

— Разкарай се — каза Алберто на жената. Тя послушно се отдръпна. Дебелият мъж се уви с чаршафа и тежко се надигна на крака.

— Къде е Ливия?

Алберто отиде до прозореца и погледна навън.

— Както виждам, си дошъл сам. Доста необмислена постъпка.

Джеймс пристъпи към италианеца и изръмжа:

— Веднага ми кажи къде е тя, копеле такова, или аз ще…

— Или ще направиш какво точно? Имам връзки с наистина влиятелни хора, които слушат какво им казвам. Смяташ ли, че за тях едно момиче е по-важно от войната им срещу тиранията? — Той се изсмя мрачно. — Така или иначе, ако наистина си загубил нещо, което е било ценно за теб, най-правилното решение е първо да попиташ в полицейския участък. Кой знае, може някой да го е намерил и да им го е предал.

— За какво говориш, по дяволите?

— Тя няма да се върне. Но ако случайно някога я откриеш, можеш да й върнеш това. — Той вдигна роклята от стола и я хвърли към Джеймс. Младият офицер разпозна дрехата на Ливия. — Чукаше се страхотно, между другото — вметна небрежно Алберто. — Надявам се германците да я оценят. Колкото до теб, приятелю мой, се надявам да оцениш факта, че в момента имаш повече рога от цяла кошница с охлюви.

Джеймс изпсува и се хвърли срещу дебелия мъж… за да се озове миг по-късно пред дулото на насочен към него пистолет. За няколко безкрайни секунди младият офицер и италианецът останаха приковали погледи един в друг, после, без да каже нищо, Джеймс се обърна и излезе от стаята.

Алберто извика след него:

— И внимавай, като минаваш пред входната врата. Рогата ти могат да се закачат в трегера.

Вбесен и унизен, Джеймс се върна по пътеката обратно до Фишино. Можеше да се досети поне отчасти какво е направил Алберто, но дори идея нямаше за причината, поради която Ливия се бе забъркала с подобен човек. И какво имаше предвид с тези германци и кошницата рога?

Мариса го чакаше.

— Е? — попита тя нетърпеливо. — Там ли беше Ливия?

— Не — отвърна Джеймс рязко. После хвърли роклята на земята. — Там беше само това. Мариса, мисля, че ще бъде най-добре да ми разкажеш всичко.

Когато тя приключи, Джеймс затвори очи:

— Защо Ливия не ми каза всичко това?

— Как точно би реагирал, ако го беше направила?

Това беше добър въпрос. Въпреки че наистина бе разтърсен от чудовищната саможертва на Ливия, дълбоко в себе си беше отвратен от факта, че тя е била способна да направи нещо подобно.

— Предполагам няма никакво съмнение — произнесе той бавно, — че тя наистина е спала с този изрод.

Мариса се поколеба:

— Бих могла да те излъжа и да кажа, че най-вероятно не е. Но и двамата ще знаем, че това не е истина. Тя просто направи това, което трябваше да бъде направено.

Той си пое дълбоко дъх. При мисълта за Алберто и Ливия, които правят не само това, което тя и Джеймс бяха правили заедно, но и всички онези неща, които все още не бяха опитвали, почувства пристъп на гадене. Във вените му кипеше първична, неконтролируема ревност.

— Джеймс — промълви тихо Мариса, — тя обича теб. Никога не е спирала да те обича, независимо от това какво е била принудена да стори. Трябва да ми повярваш за това.

Чуха приближаващ се шум от двигатели и излязоха пред къщата. Видяха три големи армейски камиона, които бавно се изкачваха нагоре по пътя. Джеймс помисли, че са се изгубили. Когато стигнаха до няколкото скупчени къщи на Фишино, първият започна да прави маневра. Но вместо да се насочи обратно надолу по хълма, както бе очаквал Джеймс, той тръгна към остерията.