Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Чудничко. Защото ми е трудно да си представя нещо по-лошо, от което да се притеснявам.

Тя беше прекрачила всички граници и прекрасно го съзнаваше. Но просто нямаше сили да сподели с него причините да бъде толкова озлобена и нещастна, така че не направи нищо, за да го спре, когато той закрачи вбесен към джипа си, скочи на шофьорската седалка и подкара тежката машина надолу по пътя, вдигайки след себе си облак от вулканични камъчета.

Гледаше го как си отива. Една сълза се прокрадна в окото й и тя мигна яростно, за да я прогони оттам. После пое по обсипания със сгурия път през гората.

Алберто стоеше до кухненската маса и я чакаше. Ароматът на прясно приготвено кафе изпълваше къщата, а на масата стоеше пълна бутилка наполетана наред с шише бренди. Самият Алберто беше небръснат и изглеждаше така, сякаш седеше на това място от много време.

Тя вече знаеше какво се очаква от нея, така че се насочи към килера, за да види какви продукти й е избрал за днешните ястия. Той обаче я спря, протягайки ръка пред нея.

— Не съм гладен.

Тя изрита обувките си настрана и започна да разкопчава роклята си.

— Можеш да си останеш облечена.

Тя спря и повдигна дрехата си, за да развърже връзките на гащите.

— Нямах това предвид. — Той рязко стана на крака, отиде до килера и й подаде цяла шепа с ампули пеницилин. — Ето. Вземай, щом ги искаш толкова много.

— Всичките?

— Подарявам ти ги.

— Благодаря — промърмори тя объркано, докато се навеждаше за обувките си. — Значи мога да си вървя?

— Ако искаш, си върви. Всичко, за което те моля… Всичко, за което те моля, е някой път да се върнеш тук по своя собствена воля.

— Алберто, сам знаеш, че това никога няма да се случи.

Нещо проблясна в очите му.

— В такъв случай ела тук и се преструвай. Преструвай се, че не идваш при мен само защото нямаш друг избор. — Той посочи към ампулите в ръката й. — Можеш да ги вземеш всичките, но искам да запомниш какво направих за теб.

За момент Ливия се поколеба, после се приведе напред и го целуна по бузата.

— Благодаря — каза тя.

Докато стигне подножието на планината, гневът на Джеймс се беше превърнал в тъга. Беше се издънил грандиозно. Нямаше друг избор, освен да отиде до Терциньо в деня на изригването, но така и не бе успял да обясни това на Ливия, както трябва. Щеше да е по-добре, ако просто беше оставил гнева й, породен от факта, че я е изоставил, да премине, наместо да се включи активно в оформилия се скандал. За съжаление саркастичната й забележка по повод идеята му да я отведе в Англия го бе жегнала прекалено много, за да разсъждава трезво в онзи момент.

Той отдавна знаеше, че това, което двамата с Ливия бяха изградили, бе нещо много повече от прост флирт по време на война. Вярно, английският й беше доста… как да кажем — странен, но той бе одобрил молбите за брак на множество момичета, които го говореха много по-зле от нея, пък и в крайна сметка езикът беше нещо, което можеше да бъде научено. Също така беше ясно, че в Англия Ливия я очакваше културен шок. Тази Англия, която той познаваше, с яйцата и млякото на прах, пайовете с картофи и маргарина, нямаше да й понесе особено добре. Но след войната нещата със сигурност щяха да се променят в много отношения, пък и логично беше една съпруга да направи известни жертви в името на по-добър живот.

Но Ливия явно изобщо не бе разсъждавала по същия начин, момент го обзе кошмарното подозрение, че е бил използван, че всеки съюзнически офицер, който можеше да й предложи работа и имаше достатъчно пари в джоба си, би могъл да бъде също толкова добра партия за нея в тези тежки години. Той си беше мислил, че тя го обича… всъщност бе убеден, че го обича. Но това не променяше по никакъв начин факта, че този Неапол, който бе опознал във военно време, носеше атмосферата на преходна интимност, секс за една нощ и любов, която идваше някак твърд лесно, далеч по-лесно, отколкото в неговата родина. Май всичко между тях се бе получило прекалено лесно. След войната, когато обичайните морални принципи отново щяха да влязат в сила, дали двамата наистина биха решили, че случилото се между тях е предпоставка за сериозно обвързване? Или връзката, изградена изцяло върху случващото се в кухнята и спалнята, би се оказала нелепа, пренесена в английската гостна, когато всички сериозни и практични аспекти на съвместния живот щяха да излязат на преден план? Дали, казано по друг начин, Ливия не му беше направила огромна услуга, прекъсвайки в зародиш предложението, което той се канеше да й направи?