Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

Мъжът, паднал край стената, беше Сагарела, Джеймс беше сигурен в това. Явно тъкмо бе ставал от леглото, когато гърлото му е било прерязано. Жената беше заклана в съня си — целият матрак бе оплискан в кръв, а край телата се бяха образували зловещи тъмни локви. Най-кошмарното нещо в цялата сцена обаче беше бебенцето, което все още се опитваше да суче от безжизнената гръд на убитата. То повдигна глава и погледна безпомощно към влезлите в стаята мъже, сякаш търсеше някоя майка, която да не е студена като неговата.

Джеймс долови с периферното си зрение някакво движение зад себе си. Енрико се беше прекръстил. Точно тогава тримата чуха шума от двигателя на приближаващ се камион. Карло отиде до прозореца.

— Мъже — информира ги той лаконично. — Въоръжени.

— Войници?

Карло присви очи.

— Не мога да видя от тук.

— Излезте с вдигнати ръце — извика някой на английски с ясно различимо американско произношение.

— Си, войници са — отбеляза Карло с примирение.

Беше същинско бедствие във всеки възможен смисъл. Известно време Джеймс се чудеше дали американците не са били изпратени от Ливия, която се е притеснила за безопасността му. Но тя се закле, че не е правила нищо подобно, а самите американци потвърдиха, че са получили анонимно телефонно обаждане. Дори и при това положение му се наложи да изстиска максимума от красноречието си, за да задоволи желанието на майор Хийткоут да разбере какво точно е правел там. Претърсването на къщата също не даде никакви резултати. Не беше открит пеницилин, въпреки че имаше ясни следи от наскоро преместени кашони.

Мнението на Джъмбо беше, че няма от какво да се притеснява:

— Той е мъртъв. Ти печелиш.

— Но кой го е убил? И откъде са научили, че идваме?

— Очевидно става дума за разчистване на сметки между престъпници. Колкото до времето, по което си се появил — най-вероятно става дума за съвпадение. Няма как да са били американците, щом самият ти не си ги информирал какво смяташ да правиш.

Джеймс знаеше, че би трябвало да ликува. Гръмките приказки на аптекаря за защитата му от най-високо ниво се бяха оказали въздух под налягане. Но въпреки всичко се чувстваше неспокоен. Нещата бяха прекалено подредени, за да бъдат случайни.

В опит да научи повече той покани доктор Скотера на питие в „При Тереса“, но бившият фашист вече не беше толкова гладен като едно време и дори обещанието за марсала и яйце не успя да развърже езика му.

— Пълна мистерия, Анджело — отрони мрачно Джеймс, когато доктор Скотера си тръгна. — Никой не знае нищо.

— Въпросът, който трябва да си зададеш, не е „кой би искал да го убие?“, а „кой е можел да извлече полза от смъртта му?“.

— Кой?

Анджело сви рамене:

— Може би тези, които са го предали, са играели двойна игра. Не просто са се отървали от Сагарела, но са се сдобили и със запасите му от пеницилин.

С повишаването на температурите атмосферата в Неапол се бе променила отново. Споровете, които в по-хладно време биха довели до живописна размяна на обиди, сега приключваха далеч по-бързо чрез намушкване с нож. Страстите на гражданите сякаш бяха ескалирали с покачването на живачните стълбове в термометрите и всичко, което Джеймс можеше да направи, бяха отчаяните му опити да се справи някак с вълните от масова истерия, които заливаха града.

Слуховете се множаха като мухи. Някаква статуя на Христос била слязла от кръста и повела паството към хълмовете, защото там било по-сигурно. Фашистите щели да убият всеки, който не носи черни обувки, демонстрирайки по този начин лоялността си към тях. Кралят бил пожелал всичките му верни поданици да носят коланите си обърнати на обратно. Всичко това бяха пълни глупости, но дори и глупостите можеха да бъдат опасни, ако излезеха извън контрол, а всяка от тези нелепи истории трябваше да бъде разследвана, преди да бъде опровергана.

Джеймс бе принуден да признае пред себе си, че понякога самият той имаше усещането, че се случва нещо странно. Да вземем например случая с кладенеца в Черкола. Беше получил информация от британския офицер там, че водата била отровена, а жената, смятана за отговорна, е арестувана.

Той се качи на мотора си и отиде да провери на място какво се е случило, щастлив да замени задуха в офиса си с духащия в лицето му вятър. Нямаше съмнение, че нещо не бе наред с водата в Черкола — смърдеше отвратително на развалени яйца. Той отпи малка глътка и веднага я изплю, вкусът й също беше ужасен.