Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Била е влюбена.

— Това винаги прави нещата по-лесни — съгласява се той. — Както и да е. Скъсай го.

— Не мога да направя това — възразява тя.

— В такъв случай аз ще го направя. — Той взема листовете от ръцете й, след което ги накъсва на парченца и ги хвърля във въздуха над главата си като конфети. Чувства се щастлив. Сега той е с Ливия и нищо от миналото му вече няма значение.

— Някой ден ще късаш и моите писма така — казва тя, внезапно натъжена.

— Никога. Освен това ние никога няма да се разделяме, така че няма да ти се налага да ми пишеш.

Една от новите молби за брак беше доста различна от останалите. Около две седмици след като сватбите бяха подновени, Джъмбо Джефрис се показа на вратата му. Напоследък не изглеждаше толкова уморен като преди, което, както самият той сподели, отчасти се дължеше на по-добрата храна, а отчасти и на това, че с напредването на войната му се налагаше да прекарва все по-дълго време далеч от Неапол, за да взривява мостове и да реже немски гърла.

— Направо е удивително какво могат да направят няколко дни почивка за добрата ти физическа форма — бе обяснил той. — Когато се връщам, направо се чувствам нов човек.

Както се оказа, Джъмбо бе дошъл, за да говорят за Елена.

— Покрай всичките тези сватби напоследък — започна той, поглаждайки мустаците си, — ми се струва добра идея и ние двамата да завържем възела. Всъщност се чудех дали би искал да ни станеш кум.

Джеймс му каза, че за него би било чест, и обеща, че ще разговаря с Елена, за да уреди документацията. Увери приятеля си, че това е просто формалност.

Когато дойде време за съответното интервю обаче, Елена му се стори угрижена. Немигащото й стъклено око бе приковано в него, както винаги, но другото беше сведено надолу към масата.

— Някакъв проблем ли има? — попита внимателно той.

Тя сви рамене. После внезапно избухна:

— Не искам да се женя за него!

— А…

— Обичам Джъмбо — продължи тя. — Обичам го повече, отколкото някога съм обичала друг мъж. Но аз съм курва, не домакиня! Какво ще се случи с мен след края на войната? Той ще иска да отида в Англия с него. Там ще бъде студено, а освен това съм чувала, че и храната е отвратителна. Освен това ще бъдем бедни. Джъмбо не е умен като теб. Той е създаден, за да воюва, не да живее в мирно време и не мисля, че някога може да забогатее. Пък и харесвам работата си тук и свободата, която тя ми дава. Защо трябва да се отказвам от тези неща?

Проблемът беше деликатен. Джеймс я попита какво ще направи, ако намери начин да избегне брака.

— Нямам нищо против да остана с Джъмбо до края на войната — отвърна Елена. — След това ще бъда във форма още четири или пет години и с парите, които успея да спестя, ще отворя публичен дом. Най-добрият в Неапол! А после — тя сви рамене — красотата ми вече ще е започнала да увяхва, така че най-вероятно ще трябва да си намеря някой, който да се ожени за мен.

— Винаги можеш да кажеш на Джъмбо, че не желаеш да сключиш брак с него.

— Но това ще нарани гордостта му. Освен това няма да иска да остане с мен, ако му призная нещо подобно, а не искам тази връзка да приключи по-рано, отколкото е нужно. Можеш ли да ми помогнеш някак?

Трудно беше да си представи как точно ще го направи, но Джеймс обеща, че ще се опита да измисли нещо.

След няколко дни той отиде при нея.

— Сетих се — обяви. — Просто трябва да кажеш, че си била омъжена преди години, но не знаеш какво се е случило със съпруга ти. Избягал е след първата ви брачна нощ или нещо от сорта. Така или иначе, това е католическа държава и уреждането на развод ще отнеме много време. Най-вероятно ще ти трябва разрешение от Ватикана, а ти, разбира се, няма как да го получиш, при положение че Рим е в ръцете на германците.

— Ти си истински гений! — възкликна тя. — Ще обясня всичко на Джъмбо още тази вечер. Кажи ми, как мога да ти се отплатя?

Джеймс я увери, че не би могъл да приеме пари, задето просто е направил своя приятелка щастлива.

— Разбирам — промълви тя. — Но въпреки това искам да направя нещо за теб. Предполагам, че не искаш да спиш с мен?

Джеймс обясни, че дори да остави настрана факта, че не би могъл да причини нещо подобно на Джъмбо, Ливия със сигурност нямаше да приеме особено добре подобна идея.

— В такъв случай ще ти се отблагодаря, като поговоря с Ливия — заяви Елена тайнствено. Той се опита да разбере какво има предвид, но тя отказа да сподели повече.

На следващия ден двете с Ливия се затвориха в кухнята, за да приготвят рагу на бавен огън. По кикотенето, което се чуваше иззад затворената врата, той предположи, че разговорът им върви добре, но когато по-късно попита Ливия за какво са си приказвали, тя също придоби тайнствено изражение.