Антъни Капела - Изкушение с дъх на лимони

— Клюкарствахме — махна с ръка. — Женски глупости. Със сигурност няма да са ти интересни.

Следващия път, когато двамата се озоваха в стаята му обаче, се оказа, че Ливия е придобила някои доста интересни нови умения.

— Мисля, че мога да предположа кой те е научил на това — каза той задъхано след едно особено виртуозно изпълнение, — макар да нямам никаква представа как точно го е направила.

— Демонстрира ми го с помощта на тиквичка — призна тя. — Аз пък й върнах жеста, като я научих как се приготвя специалното ми суго.

— Предполагам, ще бъде прекалено да се надявам, че са ми останали някакви тайни? Най-вероятно скоро цял Неапол ще научи за нас, а?

— О, Елена е много дискретна. Като за неаполитанка де. Професията й го изисква. Поне вече знам защо наричат приятеля ти Джъмбо 41.

— И защо?

— Нека просто да кажем, че тя си взе доста по-голяма тиквичка от тази, която бих си избрала аз — подразни го тя. Но той нямаше как да й се разсърди, защото скоро дойде време да се върнат към виртуозните дейности.

Вече бе пределно наясно, че няма смисъл да категоризира следобедните им дейности, водейки се от списъка с неизброимите пози на Бъртън. Когато тя се покачеше върху него, хванала бедрата си с ръце, и се търкаше в пениса му, плъзваше ръка по него или — точно както правеше сега — коленичеше и го поемеше в устата си, това не беше просто поредната точка от някакъв списък или рецепта, която би могла да бъде повторена отново някой друг път: всичко бе просто сфициоса, моментна прищявка. И също като този момент, тя просто щеше да отмине, а следващият миг щеше да им донесе нещо ново и напълно различно.

Той предполагаше, че обективно погледнато, все още е девствен, макар тази обективност вече да беше толкова разтегливо понятие, че определянето на точния му статут би изисквало дебат с почти теологическа сложност. Изглежда начините за сексуално задоволяване бяха неизброими, също като ангелите, танцуващи върху върха на игла 42.

Понякога, когато телата им бяха преситени от любов, двамата продължаваха да работят над английския на Ливия.

— Бих изакала едно бара мола.

— Бих — искала — една — бира.

— Ъъ… Бих изкала едъна бара. Мола.

— Разбира се, госпожо. Веднага ще ви налея една халба с бира.

— Джеймс — премина на италиански, Ливия — мислиш ли, че бирата ще ми хареса?

Той почеса брадичката си.

— Нямам идея. Някои момичета я пият с удоволствие.

После премина отново на английски:

— Ще ви струва шест пенса.

Тя въздъхна:

— Щей емате ли дай ми повърнете от да се мачка?

— Да, госпожо, имам достатъчно дребни, ще ви върна от десетачка.

— Тези ваши пари са пацо, шантави — оплака се тя. — Танери, хейпенита 43. И какво, за Бога, е „половин корона“ 44?

— Два шилинга и шест пенса.

— Значи една корона е…

— Не, няма такова нещо като цяла крона — обясни той. — Е, всъщност има, но това вече не е монета, а нещо, което стои върху главата на краля и струва цяло състояние. Не се притеснявай, скоро ще свикнеш. Само трябва да помниш, че броиш до дванайсет, а не до десет.

— Уф — тя постави ръка върху бедрото му. — Мисля, че ни стига толкова английски засега.

Той не й обърна внимание.

— Кажи ми как би поискала опаковка маргарин.

— Какво е „маргарин“?

— Ами… нещо като свинска мас. Или пък като гъша. Нали разбираш, за готвене.

— Продавате гъша мас? Защо просто не сготвите гъската и не запазите мазнината?

Английската кухня най-вероятно беше тема, в която не биваше да се задълбават. Джеймс опита да се сети за нещо интересно, свързано с родната му страна.

— Искаш ли да те запозная с краля?

— Щом желаеш — каза тя, прокарвайки пръста си по нежната кожа между бедрото и слабините му.

— Добър вечер, Ваше Величество.

— Добре чер, ваш вали често.

— Ще ми окажете ли честта да ви представя съпругата си?

— Мной ще сей редувам да се запой знаем, ваш вали често. А сега аз цункам ваш хуй. — Ливия се разкикоти и се плъзна по-надолу в леглото, за да претвори думите си в действия.

Джеймс не отвърна нищо, отчасти защото Ливия правеше нещо, което бе изключително приятно, и отчасти, понеже току-що я бе нарекъл своя съпруга.

Разбира се, и двамата знаеха, че има само една причина тя да учи езика му: заради неизказаната възможност един ден да живее в Англия с него и да поръчва бира в кръчмите там. Това обаче просто бе нещо, което може би щеше да се случи. Така и не го бяха обсъждали гласно, а той със сигурност не й беше предложил официално.