Яна Язова: Бенковски

В центъра на обширно повествование, в средата на неговия духовен и физически обем се намират в непосредствено съседство две глави: „Маркови врата“ и „Еледжик“. Би трябвало да отгатнем защо е такава сърцевината на „Бенковски“, втория роман от трилогията „Балкани“ на Яна Язова. Продължава да се развива едрата координатна система, широката временно-пространствена перспектива, която читателят вече познава от „Левски“.

Върху географската карта Еледжик и Маркови врата (Траянови врата) са съвсем наблизо. Какво означава това? Въпросът изглежда крайно елементарен. Както и да изглежда, той ще прави чест на всеки, който ще го поставя след Яна Язова. Още щом осъзнаем, че през планината Еледжик — с най-висок връх Бенковски (1186 м) — и до днес минава древният път между Изтока и Запада, Севера и Юга, още щом се запитаме: защо нашият народ нарича Траянови врата Маркови врата, започваме да се приближаваме към стратегическия възел на „Бенковски“ — едно благородно предизвикателство за нашето мислене по основни въпроси.

Северно от избраната възлова точка са Церово, Мухово, Поибрене, Оборище и Панагюрище, а южно е гара Белово, крайната през 1876 година западна точка на барон Хиршовата железница, бъдещата модерна съобщителна връзка на Виена с Цариград. До тази крайна западна точка достига Бенковски след хиляда и една авантюри в хиляда и една нощ из Ориента. На същата крайна източна точка трябва да си кажат думата и братята-философи, опонентите на Бенковски — и то с отбрани европейски думи, взети направо от парламентарните речници на Франция и Англия.

Без появата на Бенковски в гара Белово жп линията не е можела да бъде продължена и древният път между Изтока и Запада е щял да спре до Траянови врата. Само Еледжик може да я отвори отново, да я модернизира, да я направи съвременна и достойна за XIX век. Компанията, толкова интернационална по кадрови състав, толкова веща в специализацията си, толкова напредничава със своите технологии, спира до Маркови врата, за да навлезе в най-гъстите дебри на Балканите. Тук и най-новата техника може да си пробие път само с нетехнически, съвсем други средства.

Тръгнал някога да освобождава Гроба господен, Западът, оставайки си все така християнски, приема и изпълнява поръчки на Отоманската империя — колкото и неперспективна да е тя. Барон Хирш и Круп очевидно са забравили нарочно войните между кръста и полумесеца. В същото време отец Кирил е наречен „нов кръстоносец“. Той пренася кръста на Хвърковатата чета до гара Белово. В историческия момент, за който става дума, единственият кръстоносец, останал верен на общата християнска идея и мечта, след толкова злополучни кръстоносни походи, слиза откъм Еледжик и Маркови врата. Съвсем накратко: налага се с удар откъм север да се възстанови движението на цивилизацията, да се освободи пътят на културата между Изтока и Запада. Хвърковатата чета на Бенковски трасира посоката на бъдещи главни удари, решителни за победата над феодализма и феодалния застой в класическите първоместа и първоизвори на европейската цивилизация.

Крилати конници се появяват на историческата сцена, за която също са задължителни трите единства — на мястото, на времената, на действията. Авторката знае законите на народния епос. Още по време на събитията той се отделя от тях, за да им даде други мащаби, трайности, значения. Историците са убедили географите проходът да се казва Траянови врата, но народът предпочита Маркови врата. Стратегическият кръстопът се оказва и кръстовище на историята и легендата. Князът и княгинята на Априлското въстание влизат пред очите ни в легендата — и става още по-приказно вечното й царство на Север и на Юг, на Запад и на Изток, през девет земи в десета.

И настина — невинаги външните измерители са най-важните: колко са участниците, армиите, какви са непосредствените резултати, отзвуци, оценки, защо е станало така, а не иначе, как щеше да бъде, ако историята беше избрала друго време и други лидери и т.н. Приказката „Имало едно време…“ се създава по съвсем други правила, тя търси скрит смисъл и значение, приема или не приема вечност към вечност.

На Еледжик предводителят на Хвърковатата чета се слива с вечния конник — Тракийския, Мадарския, Марко Кралевити. Помним: