Яна Язова: Бенковски

В тъканта на романа „Бенковски“ са използвани известни, най-авторитетни кореспонденции и доклади на анкетьори за Априлското въстание в европейския печат, а също и грижливо подбрани спомени на участници в събитията — Захари Стоянов, Никола Обретенов, Спас Гълъбов. Когато се цитират очевидците Макгахан, Скайлър, Де Вестин, Беринг наред с българските летописци на Април 1876, сред които авторката с право прибавя и Константин Гълъбов, постига се нещо неочаквано — естествено се преодоляват внушени страхове да не би нещо да се преувеличава и идеализира, да не би строгите историци да останат недоволни от поредни публицистични и художествени произволи, сочейки ни само и единствено документите. Но що е документ?

Преди да напусне демонстративно утъпкания път от репортерската публицистика и мемоаристиката към документалната строгост и категоричност, преди да тръгне решително и към класическата и съвременната методология, към други критерии, методологии и предвиждания, авторката на „Бенковски“ си избира на този кръстопът една публицистично-художествена мисъл, чиято историческа и документална стойност едва ли ще се оспори и от най-фанатичния привърженик на документалния всеавторитет. Мисълта е известна. Въпреки това Яна Язова я цитира два пъти. Ето я за трети път: „Избива се един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели — целия свят…“ Реч на Виктор Юго пред френския парламент на 29 август 1876 година.

Априлското въстание е въстание срещу геноцид! Саможертва на цял народ. Отчаяна самозащита. Биосоциален порив за оцеляване, могъщ — с европейско значение — протест срещу геноцида изобщо, срещу неговите османски практици, добре познати и на арменския народ, и на съвременните кюрдски патриоти.

Два пъти в „Бенковски“ се споменава и Ноевият ковчег — библейският символ на единственото спасение на живота. За страшната перущенска черква „Св. Архангел Михаил“ е казано: „Свети Архангел остана да стърчи сред това червено море, подобно Ноевия ковчег сред огнен потоп.“ По-късно Ноев ковчег е наречен и старопланинският връх Вола, до който се изкачва Ботевата чета след толкова затворени врати, след дългонощни очаквания чак до Костелевския мост, където се появяват вместо въстаници само първите светулки на 1876 година — майски, а вече следжътвени.

Така се сбъдва още едно пророчество: за да не премине гласът като през пустиня, тя трябва да се преброди. И невъзможно е да се твърди, че пространството, през което е минала Ботевата чета, си е останало същото.

Върху вълните на хиляди жертвено пламнали души и над преминатата пустиня се издига крехкият съсъд на спасението. Саможертвата срещу геноцида — ето основния смисъл на Април 1876 година според романа „Бенковски“. Мисълта е продължена: докато има геноцид и план за геноцид, докато варварството се продължава — брутално и дипломатично — от век на век, докато то разполага с времената и пространствата, които са люлка на Европа, цивилизацията, културата, Маркови врата ще бъдат защищавани на живот и смърт от общия подвиг на препълнения съборен храм и на самотния старопланински връх. Единият крак на Хемус, другият на Пирина. Козлодуй и Вола, Панагюрище и гара Белово, Дряновският манастир и Перущица, Батак, Брацигово — пулсиращи, пламнали точки на пунктир, който се превръща в единна огнена линия. Мечът на Архангел Михаил и сабята на поета-богоборец в единен удар откъм Север за спасението на човека и човещината, на пътищата към всички посоки.

Изящна е връзката между първия и втория роман на трилогията „Балкани“. Авторката на „Левски“ и „Бенковски“, разбира се, знае традиционните съпоставки и противопоставяния, които във все по-груб вид се правят и досега. И тук Яна Язова търси свое самостоятелно решение. Чрез Петър Бонев, съратник на Апостола, проникновен психолог, авторката започва оттам, откъдето другите обикновено завършват.

Хамлетовските колебания на Петър Бонев, които първоначално възприема предводители на Хвърковатата чета като „някакъв самозван наследник на Дякона“, се сблъскват със собствените му наблюдения „Едно време Левски ходеше между народа и събираше пари за оръжие, а сега хората сами идеха, диреха комитета, питаха за оръжие и му носеха пари.“

Бенковски е „само жетварят“ — продължава размислите на Петър Бонев авторката. Когато нивата е узряла, не може повече да се чака. И да има повече недостатъци, отколкото досега са установени, предводителят на Хвърковатата чета е разгадал още една от загадките на Сфинкса (неслучайно е сравнен с Едип цар): на българина трябва да се даде абсолютно конкретен срок, точна дата! Бенковски отрязва — до май ще бъдете готови! Добро ли е това, или много лошо — споровете продължават. Но също така не спират и гаданията как са щели били да изглеждат реалните срокове за една много по-сериозна подготовка на въстанието. Виждаме непрекъснато: дебатите наши могат да продължават безкрайно. Тая особеност се забелязва в българските работи и досега — за малко дни можем да извършим невероятно много, а за много дни срамно малко. Когато не сме направили нищо, имаме обичай да казваме: „Чиста работа.“ Според концепцията на „Балкани“ Бенковски и Априлското въстание са начало на всенародна освободителна война, подготвена от Левски, от неговата единствена по рода си вътрешна (и в нравствения смисъл на думата) революционна организация. За да не помислят читателите, че тук отново нещо се преувеличава, нека цитираме: „Левски всъщност подготвял освободителна война, а не революция.“ Тази мисъл на Яна Язова, изказана в романа „Бенковски“, струва колкото няколко дисертации върху историята на Априлското въстание и Освободителната война.