Кэндес Бушнелл: 4 блондинки

От десет години насам Джейни Уилкокс прекарваше всяко лято в Хамптъните, без нито веднъж да наеме къща или да плати за нещо, освен от време на време някой автобусен билет. В началото на деветдесетте Джейни поработи като модел, колкото да стане относително известна, а относителната известност й донесе роля („секс символът за мислещия мъж“) в един екшън филм. Никога повече не се прояви като актриса, но бързо съобрази, че относителната известност може да й носи разни неща, стига да поддържа стандарта си.

Така че всяка година някъде към май Джейни започваше да си избира къща за лятото. Или по-скоро да си търси мъж с къща за лятото. Нямаше пари, но беше открила, че това не е от значение, стига да движи с богати приятели и да хваща богати мъже. Тайната за хващането на богати мъже, която много жени никога не разбираха, се състоеше в това, че всичко става лесно, стига и през ум да не ти минава, че можеш да се омъжиш за тях. Никой богаташ в Ню Йорк не отказваше редовни свирки и забавна компания без ангажименти. А и никоя нормална жена не би поискала да се омъжи за такъв. Всеки богаташ, с когото Джейни преспиваше, в крайна сметка се оказваше странен — откачен или извратен, — така че, когато дойдеше Денят на труда 1, тя прекратяваше връзката с известно облекчение.

В замяна получаваше страхотна къща и в повечето случаи позволение да се разкарва наоколо с колата на мъжа. Най обичаше спортните модели, но ако автомобилът бе твърде спортен, например ферари или порше, собственикът му го пазеше като зеницата на окото си и на никого не даваше да го кара, особено на жена.

Питър, мъжът от миналото лято, бе точно такъв. Имаше къса златисторуса коса и беше известен адвокат от развлекателния бизнес, но с тялото си можеше да съперничи на всеки модел на мъжко бельо. Срещата им бе уредена от една обща приятелка, понеже не се познаваха, макар че през годините се бяха виждали на повече от дузина купони. Питър я помоли да се срещнат в жилището му в Уест Вилидж, защото денем бил твърде зает, за да избере ресторант. Когато Джейни позвъни долу на входа, той я остави да чака петнадесет минути. Джейни нямаше нищо против, понеже приятелката, която бе уредила срещата, една дама от хайлайфа, състудентка на Питър от колежа, нееднократно бе подчертавала каква страхотна старинна къща има той на Лили Понд Лейн в Ийст Хамптън. След вечеря се върнаха в къщата му, уж защото трябвало да разходи кучето си Гъмдроп. Докато чакаше в кухнята, Джейни зърна една негова снимка, залепена за вратата на хладилника. На нея той беше по бански костюм на плажа. Коремните му мускули наподобяваха гръб на костенурка. Джейни реши да прави секс с него още същата вечер.

Това беше в срядата преди Деня на падналите във войните 2, а на другата сутрин, докато правеше капучино, тракайки с посудата, той я попита дали не иска да дойде в къщата му за почивните дни. Джейни очакваше този въпрос, макар че сексът с него бе един от най-лошите, които бе правила от години (имаше няколко тромави целувки, после той седна на ръба на леглото, търка се, докато еректира достатъчно, за да си сложи кондома, и накрая й го ръгна), но му беше благодарна, че я попита толкова скоро.

— Умно момиче си ти — каза й той, докато наливаше капучино в две емайлирани чаши. Носеше бели боксерки с копчета отпред.

— Знам — отвърна тя.

— Не, сериозно — рече той. — Задето снощи прави секс с мен.

— Обичам да прескачам условностите.

— Жените не разбират, че мъжете като мен нямат време да ги преследват. — Той си допи капучиното и внимателно изми чашата. — Адски е досадно. Виж, направи на приятелките си услуга, кажи им да престанат с тия глупави момичешки игри. Знаеш ли какво правя, когато някоя не ми пусне до втората-третата среща?

— Не.

Той я посочи с пръст.

— Никога повече не й се обаждам. Начуквам й го.

— Не. Точно това не правиш. Не й го начукваш — рече Джейни.

Питър се засмя, отиде зад нея и стисна едната й гърда.

— Ако през почивните дни всичко мине както трябва, може да прекараме цялото лято заедно. Нали разбираш какво искам да кажа? — попита той. Все още стискаше гърдата й.

— Ау! — рече Джейни.

— Имплантанти, а? — каза той. — Обичам ги. Би трябвало да накарат всички жени да си сложат такива. Би трябвало всички жени да изглеждат като теб. Ще ти се обадя.