Кэндес Бушнелл: 4 блондинки

— Искам това лято да се чувстваш свободна. Личи си, че си момиче, което обича свободата.

— Така е — отвърна Джейни.

— Иначе досега да си се омъжила — добави той.

После отвори страничната врата на гаража и слязоха по трите стъпала надолу. Вървеше зад нея и когато Джейни стъпи на пода, я обърна рязко към себе си и напъха език в устата й. Това я свари неподготвена и по-късно тя си спомняше, че размаха ръце като набучено на карфица насекомо. Но целувката не беше лоша.

— Направих го, за да ти работи добре двигателят — рече Харолд, после я заобиколи и светна лампата. — Избери си кола за лятото. — Вътре имаше един рейндж роувър и два мерцедеса, единият 550 купе, а другият SL кабриолет. — Има само едно правило. Не може посред лято да си промениш решението. Не искам да дойдеш и да ми кажеш: „Искам да карам роувъра“, след като веднъж си избрала мерцедеса.

— Ами ако не харесвам нито една от тях? — попита Джейни. — Ами ако искам мазерати?

— Не ми се ще да те разглезвам прекалено — отвърна Харолд. — Накрая ще ме намразиш, защото никой друг няма да се отнася така с теб.

— Това вероятно е истина — каза тя и натисна шеговито носа му с показалец.

— Защо не се омъжиш за него? — не преставаше да съска Алисън.

— О, не, не бих могла — отвръщаше й Джейни. — Не бих се омъжила за човек, в когото не съм влюбена до уши.

— Аз бих могла да се влюбя в него за две секунди — казваше Алисън.

— Да, вероятно би могла — отвърна Джейни, без да си прави труда да отбелязва, че Алисън далеч не е толкова привлекателна, че да заинтригува мъж като Харолд.

Харолд приемаше Джейни някак насериозно.

— Бъди умна — казваше й той. — Направи нещо в живота. Позволи ми да ти помогна.

Джейни отговори, че винаги е искала да прави нещо важно, като например да стане журналистка или да напише роман. Скоро след това Харолд покани една главна редакторка на късна закуска. Той винаги сервираше капучино във възголеми чаши и Джейни си спомняше как редакторката, облечена в сако със синьо-бял десен на неправилни райета, крепеше чашата на бедрото си, докато седяха отвън.

— Джейни иска да стане писателка — рече Харолд.

— Боже Господи — възкликна редакторката и вдигна чашата към устните си. — Защо хубавите момичета винаги искат да правят нещо друго?

— Стига, Мейв — изрева Харолд. — И ти беше хубава. Преди да станеш умна.

— И преди ти да станеш богат — не му остана длъжна Мейв. — С какво всъщност искаш да се занимаваш, скъпа?

— Искам твоята работа — отвърна Джейни с онзи нежен глас, от който никой не можеше да се засегне.

В края на септември, когато скъсаха, тя се разплака на улицата отвън. Това стана в апартамента му на Парк Авеню — бяха се уговорили да отиде там за по едно питие, преди да излязат на вечеря. Харолд я чакаше в библиотеката, където пийваше уиски и съзерцаваше скъпоценния си Реноар.

— Здравей, лудетино — рече той, хвана я за ръката и я отведе до тапицираното с червена коприна канапе. — Изникна нещо. Тази вечер няма да можем да излезем.

— Разбирам — отговори Джейни. Усещаше какво предстои.

— Прекарахме чудесно лято — рече той. — Но…

— Всичко свърши — довърши вместо него Джейни.

— Не си виновна ти — каза Харолд. — Причината е в мен. Не искам да се женя, а и трябва да знаеш, че има друга жена, с която бих искал да се виждам.

— Моля те — отвърна Джейни и се изправи. — И без това тази вечер се канех да скъсам с теб. Не е ли странно?

Беше хладно и Джейни носеше леко манто от синя коприна. Когато Харолд я изпрати до вратата, тя видя Скааден да стои в антрето, преметнал мантото й върху ръката си. Явно Харолд не само бе планирал раздялата, ами и я беше обсъдил със Скааден. Докато Скааден й помагаше да се облече, тя си представяше как Харолд му е казал: „Младата дама ще дойде да пийнем по нещо, но скоро след това ще си тръгне. Може да е разстроена, затова бъди готов веднага да й подадеш дрехата“, и се усмихна.

— Довиждане, Харолд — каза тя и пое ръката му, но го остави да я целуне по бузата.

Едва успя да стигне до ъгъла и се облегна разплакана на една кофа за смет. В нея започна да се води безгласен диалог.

— Хайде, стига — каза единият глас. — Това ти се е случвало милион пъти. Трябва вече да си свикнала.

— Въпреки това боли — отвърна другият.

— Само малко. Харолд беше нисък и грозен, и никога нямаше да се омъжиш за него. А и прекарва по един час дневно в кенефа.

— Аз го обичах.

— Не е вярно. Просто си разстроена, задето не те заведе в „Були“ на вечеря, а ти се ядеше гъши черен дроб.