Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Ала когато до петък по пладне още не се беше обадил, започнаха да я измъчват съмнения. Може би не го бе преценила правилно. Може би той бе въздух под налягане. Вярно, това бе малко вероятно — имаха твърде много общи познати. Но доколко добре се познаваха хората в Ню Йорк? Тя се обади на Линел, светската дама, която им бе уредила срещата.

— Ах, колко се радвам, че се получи между вас! — възкликна Линел.

— Но той не ми се обади. А вече е дванадесет и половина — рече Джейни.

— Ще ти се обади. Просто е малко… странен.

— Странен?

— Той е страхотно момче. Често се шегуваме помежду си, че ако не се бях омъжила за Ричард, щях да се омъжа за него. Нарича ме „моята бъдеща-бивша-несъпруга“. Не е ли направо истерично?

— Истерично е — съгласи се Джейни.

— Не се тревожи. Ти си точно неговият тип — продължи Джейни. — Просто Питър прави нещата посвоему.

В един и половина Джейни се обади в офиса му. Той беше на съвещание. Опита още два пъти, но секретарката му каза, че вече си е отишъл. Звънна няколко пъти в дома му, но отговаряше само секретарят. Накрая, в три и половина, той й се обади с думите:

— Какво, нямаш търпение? Звъняла си единадесет пъти. Според телефонния ми секретар.

Потеглиха за Хамптъните с новото му порше турбо. Гъмдроп, болонка със сини панделки на главата, седеше в скута й и постоянно се мъчеше да я близне по лицето. През целия път Питър си правеше ръката на пистолет, преструваше се, че стреля по другите шофьори и наричаше всеки от тях „шибан Полак“. Джейни пък се правеше, че намира това за забавно.

Спряха да заредят на бензиностанция „Хес“ в Саутхамптън. Това беше добър знак. Джейни обичаше тази бензиностанция и бяло-зелените униформи на персонала — те й вдъхваха усещането, че най-сетне е излязла от града. Имаше опашка от автомобили. Питър слезе от колата и отиде до тоалетната, като остави двигателя да работи. След няколко минути хората зад тях започнаха да надуват клаксоните. Джейни се премести зад волана. Точно в този момент Питър изхвръкна от тоалетната, като размахваше ръце и крещеше:

— Не ми пипай колата, шибан Полак такъв!

— А? — рече Джейни, като се оглеждаше озадачено.

Той дръпна рязко вратата на колата.

— Само аз карам шибаната си кола, никой друг. Ясно ли е? Никой не пипа шибаната ми кола, освен мен. Това си е моята шибана кола!

Джейни слезе елегантно от автомобила. Беше облечена в прилепнали дънки и сандали с високи токчета, които я правеха да изглежда с два-три сантиметра по-висока. Дългата й, руса почти до бяло коса падаше свободно върху бяла мъжка риза. Тази коса бе едно от най-ценните й притежания — караше хората да се заглеждат по нея. Тя повдигна слънчевите си очила със съзнанието, че всички я гледат и разпознават в нейно лице Джейни Уилкокс, моделът, а вероятно започват да разпознават и Питър.

— Слушай, непрокопсанико — каза тя, като доближи лице до неговото. — Вземи се в ръце, ако не искаш в понеделник сутрин този малък инцидент да цъфне по вестниците.

— Хей, къде отиваш? — попита той.

— Къде мислиш?

— Извинявай — рече Питър, когато тя се качи от своята страна, и я поглади по бедрото. — Имам лош нрав, скъпа. Избухвам. Не мога да се сдържам. Трябва да го знаеш. Вероятно се дължи на това, че като малък майка ми ме биеше.

— Не се притеснявай — отговори Джейни и си нагласи очилата.

Автомобилът потегли с рев от бензиностанцията.

— Страшна си, бебчо. Страшна. Трябваше да видиш как те гледаха всички мъже.

— Мъжете винаги ме гледат — отвърна Джейни.

— Страхотно лято ни чака — рече Питър.

Къщата му отговаряше напълно на обещанията на Линел. Представляваше приспособена фермерска къща върху три акра педантично поддържана морава, с шест спални и перфектна дизайнерска подредба. Веднага щом пристигнаха, Питър взе клетъчния си телефон и започна да крещи на градинаря за ябълковите дървета. Без повече да му обръща внимание, Джейни се съблече и слезе гола до басейна. Знаеше, че той я гледа през стъклото на плъзгащата се врата. Когато излезе от водата, Питър надникна навън.

— Хей, бебчо, включено ли е отоплението на басейна? Ако не е, ще се обадя да покрещя на този, който отговаря за това.

— Включено е — отвърна Джейни. — Мисля, че трябва да помислим какви купони ще организираме този уикенд.

Тя извади клетъчния си телефон, седна гола на покрития с възглавници шезлонг и започна да набира.

В началото на лятото Джейни щеше да навърши тридесет и една (рожденият й ден беше на първи юни и тя обичаше да разправя, че е „лятно бебе“). За една седмица й се случи три пъти да посети нощен клуб „Моомба“. Първата вечер имаше купон на рап певеца Тоалетна хартия. Тя застана в средата на залата с издаден настрани ханш, оставяйки фотографите да я снимат, после някой я придружи до една маса в ъгъла. Там седеше Джоел Уеб, колекционерът на картини. Джейни смяташе, че е сладък, макар всички да разправяха, че си е коригирал носа, има имплантанти в бузите, правил си е липосукция и носи подложки в обувките, защото е висок само метър шестдесет и два. Но проблемът бе не в това, а в къщата му. Вече три години той строеше голяма вила в Ийст Хамптън и междувременно наемаше нещо, което според Джейни бе абсолютна съборетина — една порутена хижа с три спални.