Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

Пред къщата на Харолд спря такси и от него слезе дългуресто русо момиче, стиснало под мишница евтина кожена чантичка. „Моята заместничка“, помисли си Джейни. Жълтата лампичка на таксито светна. Джейни вдигна ръка и го спря.

Две седмици по-късно Харолд изпрати по куриер един плик в апартамента й. Вътре имаше бележка, на която пишеше: „Ако някога ти потрябва нещо, просто ми се обади“, закачена за сертификат за подаръци от „Гучи“ на стойност пет хиляди долара.

На следващата година, докато живееше с Питър, Джейни срещна Харолд на един голям купон в Ийст Хамптън, в едно имение до плажа. Беше изминало едва половината лято, а в нея вече се надигаше необичайна и обезпокоителна омраза към Питър. На плажа той или говореше по клетъчния си телефон с клиенти, или критикуваше телата на другите жени. Любимата му тема бяха раждалите дами над четиридесет.

— Виж я само! — квичеше той. — Погледни този корем. Непотребна. Защо не се разкара от плажа?

— О, Питър! — отвръщаше Джейни.

— Какво „о, Питър“? В природата на мъжа е да се увлича от красиви млади момичета. Това е инстинкт. Мъжът иска да спи с възможно най-много млади момичета. Става дума за възпроизводство.

А когато караше по обиколните пътища с поршето, казваше:

— Малко съм луд, Джейни. — Звучеше, сякаш се гордее с това. — Мислиш ли, че трябва да отида на психоаналитик?

— Мисля, че това не би имало абсолютно никакъв ефект — отговаряше Джейни, а той се засмиваше, очевидно приемайки думите й като комплимент.

До края на пътуването успяваха да се сдобрят и той отново слагаше ръка върху бедрото й. После разговаряха, вървейки прегърнати по нечия морава или чакълена пътека, смееха се и се усмихваха през рамо на другите гости. Всички отговорници по връзки с обществеността ги познаваха, така че не се налагаше да си дават имената, а фотографите ги снимаха. Лятото бе зелено и топло, и поне в тези моменти изглеждаше съвършено.

В понеделника, след като видяха Харолд, Харолд й се обади.

— Тревожа се за теб, Джейни — рече той. — Ти си добро момиче. Не бива да се мъкнеш с такива като Питър.

— Защо не? — отвърна тя.

— Той е отрепка.

— О, Харолд. Ти смяташ всички други мъже за отрепки.

— Сериозно говоря, Джейни — рече Харолд. — Искам да ти дам един съвет. Може да не ми влиза в работата, но въпреки всичко ще го кажа. Престани да си губиш времето и си намери съпруг. Явно не си от момичетата, които правят нещо в живота, така че се омъжи за някого, когото обичаш, и му роди деца.

— Но аз ще направя нещо, Харолд.

— Какво?

— Не зная.

— Послушай ме, Джейни. Сега си млада и красива. Няма по-подходящ момент да си намериш истински мъж.

— Кого? — попита Джейни.

— Някое добро младо момче. Някой хубавец. Не знам. Ще те уредя с моя архитект. Той е на тридесет и три и иска да се ожени.

— Не, благодаря — отвърна Джейни и се засмя тихо.

Отношенията им с Питър все повече се влошаваха. Това донякъде се дължеше на секса. Питър не понасяше допира й и едва събираше сили да я докосва. Правеха секс веднъж на три седмици.

— Не ти ли е хрумвало, че може да си гей? — питаше го от време на време Джейни, Напоследък често му подхвърляше хапливи забележки. — Ще ти намеря някое страхотно младо момче, с което да правите секс. Мъжете над четиридесет не се представят особено добре.

После започваха да си крещят. Веднъж, докато закусваше, Джейни прегори една филийка. Питър влетя в кухнята, извади филийката от коша за боклук, остърга я и й каза да я изяде. Джейни обаче я даде на Гъмдроп, който веднага повърна. Тогава тя си представи как убива Питър и се запита дали, ако хвърли клетъчния му телефон в басейна, ще може да го изпържи.

След това винаги се сдобряваха, защото трябваше да ходят на купони. Накрая лятото свърши.

Отново „Моомба“. Джейни седеше сама на бара и пиеше мартини. Барманът беше млад.

— Спомням си ви от един филм — каза той. — Не ми е удобно да ви го кажа, но мастурбирах на снимката ви.

— Добре — отвърна Джейни. — В такъв случай предполагам, че не е необходимо да ти давам бакшиш.

— Това е от мен — отговори барманът, като кимна към мартинито. После се облегна на бара. — С какво се занимавате в момента?

— Чакам един приятел — каза Джейни и се обърна на другата страна.

Зае се да внушава мислено на Зак Манърс да се появи. Беше открила, че притежава тази тайнствена способност — когато мислеше достатъчно упорито за нещо, то се случваше. Но тази вечер вместо него се появи Редмън Ричардли, писателят. Той й кимна и обиколи клуба, за да види още кой е там. Сетне се приближи до нея.