Кэндес Бушнелл - 4 блондинки

— Имам нужда от гадже. Уреди ме с някоя от твоите страхотни приятелки, а? — рече той.

— Как върви къщата ти? — попита Джейни.

— Предприемачът обеща, че за Четвърти юли ще бъде готова. Хайде — продължи той. — Знам, че все с някоя ще можеш да ме уредиш.

— Мислех, че си имаш приятелка — подхвърли Джейни.

— Само проформа. През годината късаме, но като дойде лятото, ми става толкова самотно, че отново си я прибирам.

Две вечери по-късно Джейни се появи в „Моомба“ с Алън Мънди, когото всички смятаха за най-нашумелия комик в Холивуд. Беше се запознала с него преди години на снимачната площадка — по онова време той бе никой и ролята му във филма бе съвсем миниатюрна, на някакво влюбено пиколо. Оттогава между тях съществуваше нещо като приятелство и долу-горе поддържаха връзка — разговаряха по телефона веднъж годишно, — но Джейни разправяше наляво и надясно, че са големи дружки. Нейната агентка от модната агенция й беше казала, че Алън пристига инкогнито в Ню Йорк, затова Джейни се обади на рекламния му агент и Алън веднага й звънна. Току-що бе скъсал с приятелката си и вероятно се чувстваше самотен.

— Джейни, Джейни — рече той. — Искам да видя всичките готини места. Да разкъсам града на парчета.

— Стига да не се наложи после да го кърпим — отвърна тя.

— Господи, колко ми липсваше, Джейни! — възкликна Алън.

Взе я с лимузина ролс-ройс. За последната роля си беше боядисал косата червена и сега отдолу се виждаха няколко сантиметра черни корени.

— Какво правиш сега, хлапе? — попита той. — Още ли играеш?

— Та аз играя във всеки ден от живота си — отговори Джейни.

В клуба Алън изпи три мартинита едно след друго. Джейни седеше плътно до него, шепнеше му на ухо и усилено се кикотеше. Не се интересуваше истински от Алън. Той приличаше на тромавите момчета по автомивките и именно като такъв бе работил между ангажиментите, преди да стане известен. Но нямаше защо другите да го знаят. Страшно се издигаше в очите им, като я виждаха с него, най-вече защото изглеждаше, че може да са следващата голяма новина.

Алън беше пиян и мушкаше пластмасовите саби от мартинитата в къдравата си коса.

— Какво искаш, Джейни? — попита той. — Какво искаш от живота?

— Искам да си прекарам добре лятото — отвърна Джейни.

После стана да отиде до тоалетната. Пътьом мина покрай Редмън Ричардли, непокорния южняшки писател.

— Джейни, Джейни — рече той. — То-о-лкова се радвам да те видя.

— Наистина ли? — попита Джейни. — Никога досега не си се радвал да ме видиш.

— Винаги се радвам да те видя. Ти си една от добрите ми приятелки — рече Редмън.

На масата му имаше още един мъж. Къса кестенява коса. Загорял. Слаб. Твърде хубав. Точно както ги обичаше Джейни.

— Виждаш ли? Винаги съм ти казвал, че Джейни е модел, но е умна — рече Редмън на мъжа.

Последният се усмихна.

— Умна и модел. Какво по-хубаво?

— Тъпа и модел. Както повечето мъже ги обичат — рече Джейни и се усмихна, за да му покаже белите си зъби.

— Зак Манърс. Джейни Уилкокс — каза Редмън. — Зак току-що пристигна от Англия. Търси си къща в Хамптъните. Може би ти ще му помогнеш да си намери.

— Само ако ще живея в нея — подхвърли Джейни.

— Интересно предложение — отвърна Зак.

Джейни се качи в тоалетната на горния етаж. Сърцето й биеше лудо. Зак Манърс, именитият музикален продуцент. Тя застана на опашката. Скоро Редмън Ричардли цъфна зад нея.

— Искам го — каза Джейни.

— Кого? Зак ли? — засмя се той. — Ти и още милион жени по света.

— Пет пари не давам — отвърна Джейни. — Искам го. А и той си търси къща в Хамптъните.

— Да, обаче… не можеш… да го… имаш — рече Редмън.

— Защо? — тропна с крак Джейни.

Редмън я прегърна, сякаш се готвеше да я целуне. Беше от мъжете, които можеха да правят безнаказано такива неща.

— Ела с мен у дома тази вечер.

— Защо?

— Защото ще бъде забавно.

— Забавленията не ме интересуват.

— Разкарай оня комедиант и ела с мен. Какво изобщо правиш с тъпак като него? Не ми пука, че е известен. Пак си остава тъпак.

— Да, но като излизам с тъпак, ставам интересна за мъже като теб.

— О, я стига!

— Искам да си прекарам добре лятото — рече Джейни. — Със Зак.

Джейни и Алън си тръгнаха един час по-късно, след като Алън случайно разля две мартинита. На излизане минаха покрай масата на Редмън. Джейни пъхна небрежно ръка в задния джоб на Алъновите дънки и погледна през рамо към Зак.

— Обади ми се — каза високо Редмън.