Кэндес Бушнелл: 4 блондинки

— Къде е Зак? — попита тя.

— Откъде, по дяволите, да знам?

— Надявам се, че ще дойде.

— Забрави за Зак — каза Редмън. — Аз съм най-доброто, което можеш да получиш тази вечер.

— Искам Зак.

— Зак е особняк — рече Редмън и си поръча уиски.

— Ти също.

— Не, наистина е особняк — подчерта Редмън. — Прекарахме доста време заедно в Лондон. Познавам момичета, които са спали с него. Не ти трябва да се забъркваш в такива гадости. Чудати европейски секс гадости. Това е противно. Не е американско.

После обаче Зак се появи.

— Зак! — каза Редмън. — Тъкмо говорехме за теб.

Зак беше с други хора. „Ела на масата“, каза само с устни той.

След като групата му се настани, Джейни отиде и придърпа един стол.

— Пак ли ти! — рече той. — Май си от момичетата, дето са навсякъде. Да не би да си светска дама?

Джейни само се усмихна и продължи да отпива от чашата си. Знаеше, че в крайна сметка външността й ще окаже своето въздействие. Тя се обърна към мъжа от другата си страна. Беше дребен, приказлив англичанин.

— И вие ли ще ходите в Хамптъните това лято? — попита тя.

— Не, но направо ме очароват. В Англия нямаме нищо подобно. Звучи вълшебно. Куп филмови звезди, попаднали в улично задръстване.

— Аз ходя там всяко лято — каза Джейни. — Прекрасно е.

— И тази година ли ще ходите?

— О, да. Очаквам да прекарам чудесно лято.

Зак се наведе към нея.

— Каква е тази работа за чудесното лято? — попита той. — Имаш ли някакво душевно заболяване, за което трябва да знам?

— Вероятно — отвърна Джейни и остави чашата си. — Трябва да вървя. Обади ми се.

— Аз не се обаждам на момичетата. Свързвам се с тях — каза Зак.

— Тогава ще очаквам да се „свържеш“ с мен — отговори Джейни.

Два дни по-късно Зак изпрати в апартамента й куриер с плик. Вътре, върху релефна картичка, бе изписано краткото послание:

„Джейни, искаш ли да се срещнем за по едно питие? Моля те, обади се на секретарката ми, която ще ти каже кога и къде. С уважение, Зак.“

На всеки пет минути, докато пътуваше с автобуса от Хамптъните след Деня на падналите във войните, Джейни усещаше непреодолимо желание да стане и извика: „Аз съм Джейни Уилкокс, модел, и прекарах почивните дни със Зак Манърс, английския музикален продуцент милиардер. Така че майната ви. На всички“, просто за да се почувства по-добре. Седеше на една от предните седалки с бейзболна шапка, слънчеви очила и прибрана на конска опашка коса и се опитваше да чете „Спокойно небе“. Ала една досадна мисъл се беше забила в мозъка й като връх на молив в пластелин: Зак Манърс не й бе в кърпа вързан. Не беше, както Джейни обичаше да казва, напълно „вътре“. Поканата му звучеше неясно — беше оставил на секретарката си нареждане да я уведоми, че ще се срещнат в петък вечерта „някъде към шест“ да пийнат по нещо в „Палмата“ в Ийст Хамптън. Джейни не беше сигурна дали поканата важи и за почивните дни, а с тази несигурност Зак я вълнуваше повече от всеки друг. Предишната вечер беше отишла в „Моомба“ и когато различни мъже се приближаваха до масата й, за да й изкажат тъпите си почитания, Джейни им отговаряше дръзко: „О, да, чудесно се чувствам. Най-сетне намерих мъж, в когото да се влюбя до полуда. Той е страхотен, забавен и секси.“ Освен това го казваше по начин, който предполагаше, че за разлика от Зак, тези мъже определено не са нито едно от трите неща.

Удивителното бе, че това не отблъсна никого. Мъжете се тълпяха около масата й, поръчваха си питиета и пушеха цигари. Напоследък Джейни започваше да осъзнава, че колкото по-зле се отнасяш с мъжете, толкова повече те желаят. Питър отпреди три лета дойде на масата й, обърна един стол и го яхна, провесвайки ръце от облегалката.

— Променила си се, Джейни. Изглеждаш страшно уверена — каза й той.

— Не съм онова момиче отпреди две години, Питър — отвърна Джейни и му се усмихна злобно. — Днес не бих се примирила с твоето отвратително отношение.

— Аз никога не съм се отнасял отвратително с теб.

— Върхът беше на Деня на труда. Докато се връщахме от Хамптъните, валеше пороен дъжд. Спомняш ли си? Ти ме остави насред града, точно след тунела. На пресечката между Тридесет и пета улица и Трето авеню. Каза ми: „Хвани си такси.“

— Всичко беше приключило — ухили се Питър. — Ти живееше на другия край на града. Защо да закарвам едно момиче на другия край на града, след като дори няма да я чукам?

Джейни пристигна в „Палмата“ в шест и петнадесет. Очакваше, че Зак ще е на бара. Не беше. Десет минути по-късно още не се бе появил и тя прие предложението на двама мъже да я почерпят. Поръча си маргарита. В шест четиридесет и пет отвън настана някаква суматоха. На кръглата алея спря зелено ферари 1954 250 GT Елена Боди. От него слезе Зак. Носеше стари обувки за тенис и вървеше с ръце, пъхнати в джобовете на панталони в цвят каки. Джейни заговори по-оживено на двамата мъже. След малко Зак застана зад нея и й прошепна: